Един дзен будистки монах, Лин-чи, разказва:

„Когато бях млад, обичах да плувам с лодка. Имах малка лодка: сам ходех да плувам на езерото и можех да остана там с часове.

Един ден седях със затворени очи и медитирах. Беше красива нощ. Някаква лодка се носеше по течението и удари моята. В мен се надигна гняв!

Отворих очи и се канех да се скарам на човека, който ме безпокои, но видях, че лодката е празна.

Гневът ми нямаше накъде да се насочи. На кого да го излея? Нямах друг избор, освен отново да затворя очи и да започна да гледам гнева си. В момента, в който го видях, направих първата крачка по пътя си.

Празната лодка стана мой учител. Оттогава, ако някой се опита да ме обиди и в мен се надигне гняв, аз се смеех и казвах: „Тази лодка също е празна“.

 

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:


© 2022 30dumi.eu All rights reserved!