Всеки ден се срещам с хора на различни възрасти. И, признавам, стигнах до твърдото убеждение, че доста често годините в паспорта им, отговарят само на телата им и на наличието или липсата на бяла коса.

Но що се отнася до емоционалната им възраст – това е съвсем различен въпрос. Създава се впечатлението, че те здраво са заседнали в онзи период от живота си, когато са били деца, и все още очакват да получат любовта, от която са били лишени тогава.

Най-тъжното е, че те ще останат вътрешно в миналото, докато не разберат, че има само един човек на света, който е отговорен за тяхното щастие – те самите. Те трябва да се научат да обичат себе си, преди някой друг да ги обикне.

Всяка възраст има свои собствени потребности. А това означава, че любовта и вниманието, които очакваме да получим от родителите, трябва да приемат нови форми в зависимост от периода, в който живеем. Иначе казано – всяка възраст има свои собствени потребности.

Доверието се ражда тогава, когато детето все е още много малко и за него любовта се проявява в това, че майката е винаги до него и отговаря на всичките му нужди. Ако майката не прави това, детето разбира, че не може да разчита на нея. „Това означава, че тя ме отхвърля“, решава малкото човече на подсъзнателно ниво. То започва да се притеснява и започва да се страхува непрекъснато, защото вече не се чувства в безопасност.

Когато такива „необичани“ деца пораснат, за тях става много трудно да общуват с други хора. Имайки връзка, те постоянно изпитват и проверяват партньорите си. Причината е ясна: за тях е трудно и понякога изобщо не е възможно да се доверят на този, който е до тях.

Също така възникват и проблеми в интимните им отношения: те се чувстват много уязвими и безпомощни. Естествено при такива условия да говорят открито за своите желания и нужди, за тях е просто невъзможна задача.

На възраст 2-3 години детето се научава да контролира себе си и да търси независимост. И ако в такъв решаващ момент родителите възпрепятстват развитието на тези умения, то израства много стеснително.

Освен това, ако родителите са склонни към хиперопека, това не позволява на детето да реализира нуждите си. То започва да се съмнява в себе си и своите способности. Също така се съмнява и в това, че като цяло е в състояние да контролира случващото се около него в света.

Когато такова дете стане възрастен, то се чувства несигурно, постоянно му се струва, че другите хора не го одобряват.

Подобни детски травми са изключително опасни. Впоследствие такъв човек може да развие OКР (* обсесивно-компулсивно разстройство) и различни фобии и параноидни разстройства.

Ето толкова висока може да се окаже цената за душевната травма, преживяна в детството …

Да обичаш деца от 3 до 6 години означава да ги подкрепяш и вдъхновяваш да действат независимо, да взимат решения и да поемат отговорност за тях. Това означава – да се хвалят за предприетата инициатива, да насърчава тяхната креативност и любознателността им.

Ако родителите не позволяват на децата си да действат самостоятелно, което е абсолютно необходимо за децата, ако ги наказват за проява на независимост, то такива деца постоянно се чувстват виновни – със или без повод.

Дори и като възрастни те все пак си остават „големи деца“, които не са в състояние да вземат свои собствени решения или да се съсредоточат върху целите си. Да си поставят реалистична цел и да я постигнат – за тях това е невъзможно.

Чувство за вината просто ги преследва и не ги напуска. И от тук – редица проблеми, например студенина, импотентност, фригидност. Често именно от такива деца се получават психопати.

Чувството за собствена значимост се сформира у децата в училищните години. И ако родителите се съмняват и не са уверени в способностите на децата си, сравнявайки ги с връстниците им, у тях изчезва желанието да учат и да постигат нови висоти.

Често бащата и майката внушават на детето усещане за второ качество, което в бъдеще ще му попречи да работи пълноценно и да живее. Такъв човек няма да се чувства в безопасност, винаги ще се чувства като роб, а не господар.

Как да си помогнете, ако разпознаете детската си травма в описанията?

На първо място, подайте ръка на детето, което живее вътре във вас, за да му помогнете да израсте.

За целта намерете своя детска снимка, като изберете най-подходящата според вас. Или затворете очи и си представете себе си като дете.

Започнете с въпросите:

На колко години е това дете?
Как изглежда той или тя?
Какво мисли това дете?
Кой е най-близък и скъп за него?
На кого би искал да прилича?
Какво се случва с това дете? Какво го притеснява?

Поговорете с това дете. След това сложете пред себе си лист хартия, и два молива с различни цветове. Вземете единия молив с дясната си ръка, а другия – с лявата. С дясната си ръка ще пишете от името на възрастния, а с лявата ръка – от името на детето, което все още живее във вас.

Ако сте левичар, тогава обърнете ролите.

Вие и детето във вас оставате сами със себе си. Кой от вас ще започне пръв? И кога да започнете този важен за вас разговор? В крайна сметка можете да получите най-неочакваните отговори …

Сега е време да се сприятелите с това дете. Можете да говорите с него всеки ден или от време на време. Да се ръководите от вътрешните си нужди.

Основното е да не го забравяте и да му помогнете да расте.

Превод на статията – We Stay Stuck At The Emotional Age When We Needed Love The Most, But We Didn’t Get It

* Обсесивно-компулсивното разстройство, също ананкастно разстройство, разстройство, свързано с тревожността, характеризирано от недоброволни натрапчиви мисли. Когато страдащият започне да приема тези натрапчиви мисли, тогава започва да развива тревожност, основана на страха, че нещо лошо ще се случи. Страдащият чувства, че принудително трябва да извършва ирационални, отнемащи време действия, за да отстрани тревожността. Съществуват икономически загуби, защото отнемат много от времето на болния.

ОКР е четвъртата най-разпространена болест. Тази диагноза се поставя също толкова често, колкото и диагноза за диабет и астма. В САЩ един на всеки 50 възрастни има това психическо разстройство.