Ренци срина еврото и банките

На провала на референдума за конституцията и на оставката на италианския премиер Матео Ренци банковият сектор реагира предсказуемо – акциите на  кредитните институции се сринаха. Поевтиня и  еврото, като още повече се доближи до паритет с долара. Въпреки това, инвеститорите остават оптимисти и смятат, че от предсрочни избори Италия не се нуждае.

„Това е една силна държава със силно правителство и аз съм напълно уверен, че Италия може да се справи с тази ситуация. Политическата ситуация в страната е малко нестабилна, но самата страна е много стабилна, и това е голяма икономика „, – увери след референдума, европейският комисар по икономическите въпроси Пиер Московиси.

Оставката на  Матео Ренци означава, че в момента в Италия, най-вероятно, ще се сформира временно правителство и нови парламентарни избори могат да бъдат проведени най-рано през следващата година.

Новото правителство ще трябва да решава същите проблеми – откакто  Италия се присъедини към еврозоната през 1999 г.,  нейният БВП е в застой, а държавният дълг вече възлиза на 133% (най-лошия показател  след Гърция в ЕС).

Въпреки това, повечето участници на пазара не очакват предсрочни избори.

Debtocracy / Дългокрация (филм)

Филмът е изключителен, благодаря! Много неща ми станаха ясни. Трябва да се излъчи многократно от телевизиите в България за да го видят всички българи. Но няма да го направят защото и медиите са на банките. Хора, пращайте поне линк към филма на свои познати и приятели – да го видят повече хора.

проф. Кръстьо Петков

http://www.kpetkov.eu/681/debtocracy-dylgokracija

Китай притежава 4 от 5-те най-големи банки в света

Китай се е превърнал в банков център. Четири от петте най-големи банки в света са китайски, според съставения от изследователската компания SNL рейтинг на банките. Това е огромна промяна за последните няколко години, когато само две китайски банки бяха сред петте водещи банки в света.

Начело в списъка е Индустриалната и търговска банка на Китай с активи от $ 3.5 трилиона. Това означава, че банката струва повече от цялата британската икономика. Единственият некитайска банка в топ пет е HSBC, която е със седалище в Лондон.

Водещата американска банка JP Morgan Chase се нарежда на шесто място в класацията, и има активи от $ 2, 6 трилиона. SNL отбелязва, че американските банки определят стойността на своите активи, по различна от международните правила методика, така че най-вероятно рейтингът на JPMorgan трябва да бъде малко по-висок.

Финансовия сектор на Китай преживява сериозна криза след срива на фондовия пазар. Основната причина за това е забавянето на китайската икономика през тази година.

Въпреки това, китайските банки все пак успяха да постигнат растеж, в сравнение с глобалните конкуренти.

Топ 10 на банките според SNL Financial:

1. Индустриалната и търговска банка на Китай (China)

2. Строителна банка на китай(Китай)

3. Земеделска банка на Китай (Китай)

4. HSBC (UK)

5. Банка на Китай (Китай)

6. JPMorgan Chase (USA)

7. BNP Paribas (Франция)

8. Mitsubishi UFJ Financial Group (Япония)

9. Банката на Америка (USA)

10. Barclays (UK)

Банковите законови измами

Иде ли краят на престъпния член 417 от ГПК?

Водещото заглавие и подзаглавието на настоящия коментар може да се възприемат като оксиморон: хем има престъпления/измами, хем са извършени по закон. За съжаление , в оксиморонската държава България подобни взаимноизключващи се противоречия са честа практика. Такъв е случаят със скандалния член 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) , влязъл в сила преди осем години. Той закрепва в българското законодателство

следния правен и институционален абсурд:

банката има едностранно право , въз основа само на извлечение от счетоводните си книжа, да се снабди от съда със заповед и да пристъпи към преки/силови действия за изземване на имущество, запориране на сметки и заплати и прочее своеволия над свои клиенти.

Такива са нарочените за „неизправни“ длъжници-кредитополучатели.

После в действие влиза частен съдебен изпълнител, който незабавно прилага присъдата (пардон-заповедта). Като връх на беззаконието банките са създали свои фирми-колектори на дължими суми от клиентите – далеч преди съда да е издал заповедта, параван на беззаконието. Както и да се регистрират и представят пред публиката, въпросните фирми са тип“ бухалки“ – любимото средство за сплашване, прилагано от мутромафията.

Какво право на защита има набеденият, заплашван и тероризиран кредитополучател? Само едно – да оспорва постфактум постановената заповед. Което не спира изпълнението, а единствено създава задължение кредиторът да образува исково производство, за да докаже дали искът му е основателен. Познайте чии аргументи ще имат по-голяма доказателствена сила пред съда: на обиграния кредитор, притежаващ свое лоби сред магистратите, или на попадналия в клопка, финансово необразован и наивен длъжник.

По-горе определих въпросната уредба на ГПК като юридически абсурд. Не става дума обаче за безобиден, а засоциално опасен абсурд – не само защото нарушава конституционното право на гражданите да търсят и получават съдебна защита; но и защото

придобилият печална слава чл. 417 влиза в директно противоречие с европейските регулации,

имащи за цел предотвратяване на неравноправни клаузи в потребителските договори (Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. ); в сегашния си вид чл. 417 от ГПК нарушава и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС.

Проблемът е, че абсурдът е продукт на грижливо подготвена, лобистки/съзнателно прокарана правна уредба, а не на юридическа грешка. И да има такава, „грешката е вярна“ – тоест, направена е преднамерено и в интерес на банките-кредитори.

Дотук не казвам нищо ново. Не съм първият, нито ще бъда последният коментатор, който се опитва да привлече вниманието на националните и европейските институции към крещящите нарушения, които допуска легислатурата в България: първо, на правилото, че европейското законодателство има примат пред българското; второ, че субектите на договорните отношения, в т.ч. тези с финансово-икономически характер, трябва да са равноправни (в противен случай би следвало да са нищожни!) .

Цели осем години, откакто банките и техните парламентарни лобисти прокараха члена-убиец на банкови клиенти, всякакви опити да се промени дискриминационната правна уредба в ГПК останаха бесуспешни. В лобистките мрежи на банките попаднаха депутати от всички парламентарно представени партии, с изключение на националистите от Патриотичния фронт и Атака! Само преди месец БГ-парламентът се отметна от своя вот, даден на първо четене и остави непокътнати клаузите от чл. 417 да действат изцяло в полза на банките-кредитори. Така на практика върховната законодателна власт постанови, че измамите спрямо длъжниците са легитимни, закриляни от закона –каквото и да казват европейските директиви и напук на тях. В този смисъл българският парламент предостави на банките-повечето чуждестранни-правото на екстериториалност. У нас те могат свободно да прилагат практики, които в другите страни от евросъюза са забранени и се преследват от закона!

Междувременно в медийното пространство се промъкна една новина, която възроди надеждите на хилядите пострадали банкови клиенти, че има правда на този свят. Става думаза съобщението, че

ЕК е задвижила преписката относно жалбата на Гражданско движение „Д.Н.Е.С“

Тя е срещу действията на банките, частните съдии изпълнители и другите облагодетелствани лица (вкл. мутри и банкстери) , използващи чл. 417 от ГПК като „юридическо“ основание за нарушаване на основни човешки права, които са обект на правна защита в ЕС. Информацията, която най-напред се появи в БГНЕС, беше поднесена от адвокат Десислава Филипова, ангажирана изцяло с каузата на измамените банкови клиенти.

Както можеше да се очаква в оксиморонна България, срещу нейното тълкуване на преписката с ЕК (за съжаление – звучащо на моменти твърде емоционално) се надигна вълна от опровержения и пристрастни интерпретации. На пресконференция в Брюксел беше направено изявление, което очевидно имаше за цел да успокои страстите и да тушира евентуални действия от страна на засегнатите български потребители. На въпрос на журналист „Открита ли е процедура за нарушиение срещу България?“ зам.говорителят на правната секция на ЕКг-жа Мина Андреева отговар , че процедура не е открита; предполагала обаче, че гражданин на България е получил писмо-отговор на запитване, което било стандартна практика. Само че такъв рутинен отговор е получен още през 2014 г.; новият момент сега е, че гражданите и правозащитниците са информирани надлежно докъде е стигнала ЕК в проучването на техните сигнали и жалби.

Всъщност, каква е истината? На този въпрос следва да се даде коректен, фактологично доказуем отговор. Единственият начин да се случи това е да се проучи внимателно, дори графологично, съдържанието на всички всички документи (жалби,запитвания, уведомителни писма и др.), които се разменят от година и половина насам между българските правозащитници и брюкселските институции. Такава е и целта на по-нататъшното ми изложение. В него проследявам хронологията и фактологията на епистоларното общуване между жалбоподатели и жалбополучатели, ползвайки копия от оригиналните документи.Какво установих?

Факт №1: Жалбата е подадена и приета от ЕК за допустима.

Такъв е първият, неоспорим резултат от проточилата се преписка между гражданските организации от България и институциите от Брюксел. За това говорят:

официално изпратената на 27.1.2014 г. жалба, подписана от адвокат Десислава Филипова и Анжелика Цокова (Председател на Гражданско движение Д.Н.Е.С. ) . Жалбата е придвижена чрез Център „Образование за демокрация“ на 5 февруари същата година ;
приетата и регистрирана жалба под номер CHAP (2014)00684 , за което г-н Красимир Лойков, директор на Център „Образование за демокрация“, е уведомен със специално писмо от Комисията, подписано от г-жа Вероника Манфреди, зав. Отдел (28.3.2014);

Факт № 2. Брюксел бави отговора, но в крайна сметка реагира.

На 28.7. 2015 г. адвокат Десислава Филипова получава дългоочаквания отговор от Европейската комисия( Дирекция „Общо право и потребители“). Текстът на писмото е нюансиран и интересен, прочетох го внимателно няколко пъти. Какво научих от въпросното писмо?

Първо, че то е доста закъсняло, което поражда въпрос :“Защо?“. Допускам, че забавянето е случайно и непреднамерено. Датата на изпращане е 16 месеца след като жалбата за нарушенията във връзка с чл.417 от ГПК е приета за допустима и регистрирана от ЕК. Неприятно, но е факт:

не друг, а самата Комисия не спазва установените добри практики.

Според неписаните правила тя е била е длъжна да реагира не по-късно от 12 месеца от датата на регистрацията, но не го прави. Разбира се, както се полага на възпитани хора, г-жа Вероника Манфреди, шеф на отдел, се извинява за просрочието. Благодарни сме и на този жест, рядко срещан по нашите земи.

Второ, брюкселските експерти прилежно уведомяват адресата на каква фаза се намира преписката, какво предстои да се случи и какви са неговите права.

Именно тук стигаме до същността на спора: има или няма открита процедура от ЕК срещу българската държава за нарушения на европейското право? От текста на писмото на г-жа Манфреди и своевременно изпратеното „Обяснение на процедурата за несъответствие с Европейското право“ става ясно, че казусът с жалбата на българските потребители вече се намира на Фаза-2, обозначена като „Стъпки в процедурата за нарушения“ (Фаза -1 е вече премината; тя се състои в проверка на фактическите и правните твърдения, използвани в жалбата).

Тъкмо в този процедурен ред на размяна на документи е настъпило разминаване в тълкуванията, които дават адвокат Филипова и представителите на ЕК в София и Брюксел. В какво се състоят различията?

>Говорещите от името на ЕК са прави, че де юре няма открита процедура за нарушения;

>Адвокат Филипова също е права (колкото и странно да звучи това)!

Ако прочетем ред по ред писмото от Брюксел до нея, ще се убедим, че след като е допуснала жалбата, ЕК фактически е навлязла в проучвателна фаза; която всъщност е преддверие към откриването на процедура; нещо повече, в споменатото писмо се посочва, че Комисията обмисля да осъществи формален контакт със засегнатата държава-в случая България. Кога и как точно е станало това, предстои да узнаем.

Преведен на достъпен език, словесният/правен спор означава, че се намираме

пред прага на откриването на дългоочакваната процедура.

Образно казано, Комисията е полуотворила вратата, но не е преминала в съседното помещение, където се изготвя т.нар. “letter of formal notice” и се поставя срок за отговор от страна на българските власти. Ако те не реагират адекватно,Комисията може да реши да отнесе казуса до Съда на Европейския съюз.

А сега – най-важният процедурен и политически момент: какво ще реши Европейската комисия? Тук вече навлизаме в сферата на хипотезите?

Брюкселската дилема: ще се стигне ли до Факт №3?

Без съмнение, ЕК се намира пред нелек избор:

Ако открие процедура за нарушения, поставя българската държава в трудна ситуация, която може да завърши с нейното осъждане от съда в Люксембург и да породи вълна от тежки компенсации, които трябва да се платят на измамените граждани, клиенти на привилигерованите банки;
Ако отхвърли жалбата на потребителите и се довери на интерпретациите от официалните институции в България относно скандалния член 417 от ГПК, ще стане ясно за пореден път, че защитата на праваата на гражданите- потребители в ЕС е игра с много неизвестни и с един предопределен изход: банките винаги са прави!?

Вярно е , че българският случай е твърде драстичен, защото не друг, а законодателят е постановил те (банките )да разполагат с ексклузивното право да събират силово, без адекватна съдебна процедура едностранно калкулираните задължения; и без гарантирано право на защита на кредитополучателите от евентуални измами.

А те са неоспорим факт: на десетки хиляди потребители и техните семейства бяха отнети основни жилища, бяха блокирани техни банкови сметки и заплати, бяха прехвърлени задължения върху нищо неподозиращи наследници и т.н. Тоест, в неоколониалния банков свят българите са заставени да плащат не само със собственост, но и с кариерата и дори с живота си задължения, които се определят по извънсъдебен път и непазарно, т.е. произволно, от кредиторите. Статистиката на прогонените български семейства от техните домове, на емигриралите в чужбина, на самоубийствата заради дългове, на разводите и разсипаните семейства е пълна с потресаващи случаи.

Ще впечатлят ли те брюкселските чиновници? Налице са няколко допълнителни симптоми, че този път еврокрацията може да застане на страната на обезправените потребители:

На първо място, от адвокат Десислава Филипова е поискано официално да даде съгласие нейното име и преписката да се освободят от клаузата за конфиденциалност. Съгласието е дадено, което личи от писмото на българският правозащитник до г-жа Моника Манфреди, изпратено на 31 юли т.г.

На второ място, в друга преписка с ЕК, инициирана от българските правозащитници по повод банковите измами на клиенти, получили ипотечни кредити в швейцарски франкове, четем дословно следното(цитирам) : „Комисията извършва оценка на това дали българското законодателство и съдебни практики изцяло са в съответствие със съдебната практика на Съда (в Люксембург-КП) във връзка с Директива 93/13/ЕИО. Комисията няма да се поколебае да предприеме по-нататъшни действия, ако е необходимо“(край на цитата).

На кого да се доверим: на този писмен документ, изпратен на 17 юни, 2015 г. от Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ до българското „Сдружение за защита правата на потребителите“( с председател Доротея Ангелова); или на „предположението“ за стандартен отговор на запитване от български гражданин, изказано на пресконференция от зам.говорителя Андреева.

Аз лично приемам за достоверна първата опция. Обясненията и ангажиментите, поети в официалното писмо на Генералната дирекция, подписано от г-н Ерик Ноотбум ми дават основание да мисля, че

българските граждани и правозащитници запазват своя шанс –

да се преборят с престъпния член 417 от ГПК.

Пуническата война между склонните към измама кредитори и тероризираните потребители, започнала преди осем години , може да приключи след година- две. При едно условие: че усилията на няколкото групи правозащитници, които намериха кураж да се опълчат срещу престъпните банкови закони у нас, намерят подкрепа сред всички потърпевши и всички заплашени от измамите с кредитните практики. А те, заедно със семействата им, са стотици хиляди.

проф. Кръстьо Петков

ГЕРБ: Длъжниците няма да могат да обжалват искания на банки и ЧСИ

7 гласа не достигнаха депутатите да приемат промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), които да защитават гражданите от банките и частните съдебни изпълнители (ЧСИ).

БСП и Патриотичният фронт (ПФ) се обединиха в недоволството си от неприетите законови промени в ГПК.

Димитър Байрактаров от ПФ обяви пред колегите си в пленарна зала, че стават свидетели на „политическа олигофрения“. По думите му, той самият е вносител на предложения за промени в ГПК, които са били приети от ресорната правна комисия на първо четене, но след това били отхвърлени без никакви мотиви.

Патриотът атакува конкретно чл. 417 от ГПК, който се отнася за възможността на кредитора да поиска издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, удостоверяващ неговото вземане и позволяващ длъжникът да бъде осъден по бърза процедура, без възможност на длъжника да се противопостави на осъждането.

Чл. 417 съсипва живота на хиляди български работници, чиито некоректни работодатели им дължат пари. Днес можете да измиете срама си, да сложим край на произвола на монополистите, на лобито, да възтържествува справедливостта такава, каквато я иска българският народ, обърна се Байрактаров към колегите си.

Към възмущението на патриота се присъедини и социалистката Мая Манолова, която заподозря, че промяната в подкрепата на ГЕРБ за законодателното изменение се дължи на чести посещения на банкери при парламентарната група на мандатоносителя.

Аз нямам друго обяснение, защото мотиви против предложението не бяха изтъкнати. Остава да търсим мотиви, които са били предложени под масата. Иначе поведението на депутатите от ГЕРБ е необяснимо, предположи депутатката.

Когато банката поиска от съда да се издаде изпълнителен лист за сумите, които кредитираният дължи, ако той прецени, че таксите са увеличени, сумата не е изчислена правилно, той да може да се защити чрез експертизи, чрез анализи в едно нормално съдебно производство, искат социалистите и патриотите.

От ГЕРБ обаче не показаха съгласие с тази позиция. За председателя на правната комисия Данаил Кирилов подобно текстово изменение би довело до това длъжниците да бъдат подвеждани да пускат възражения срещу дълг, който им е безспорен само и само за да забавят плащането му. Защо трябва да товарим длъжника с още куп такси, адвокати, зачуди се герберът. Не съм провеждал такива срещи с ЧСИ-та, с банкери, нито в парламента, нито в гаража, никъде, не пропусна да се защити той от Мая Манолова.

Въпреки разпалените убеждения и от БСП, и от ПФ, народните представители отхвърлиха законодателните предложения.
Разгневена от решението на мнозинството, Манолова обяви в кулоарите на парламента, че днес ГЕРБ за пореден път предали своите избиратели и редовите граждани, които се задъхват под натиска на банковия произвол и ЧСИ-тата.

У хората беше създадено фалшивото очакване, че текстът ще бъде променен, че ще бъдат намалени таксите на ЧСИ-тата, че ще бъде променено призоваването, че ще имат възможност да обжалват оценките на недвижимите имоти, възмути се социалистката, като изтъкна, че десетки граждани писали до ПГ на БСП да се оплакват от действащия в момента закон.

http://news.ibox.bg/news/id_864250882

Горанов иска регистър в БНБ с информация за банковите сметки на българите

Финансовият министър определено мисли в правилната посока – как да улесни онези, които искат да разберат в коя банка хората си пазят парите. А като разберат това някои не дотам почтени типове, дали ще им е трудно да разберат и колко пари има по сметката? Та на въпроса:

Създаване на регистър в Българската народна банка /БНБ/ с информация за това къде и колко банкови сметки има всеки български гражданин. Такава идея представи министърът на финансите Владислав Горанов по време на редовния петъчен парламентарен контрол.

Горанов дори се зарече да облече в законопроект тази своя идея. „По аналог на кредитния регистър може да се създаде регистър в БНБ, в който да се вписват всички банкови сметки на хората, но без да се посочва индивидуализация на размера“, обясни виждането си финансовият министър и напомни, че размерът на влога представлява банкова тайна.

Според идеята на Горанов вписването на тези сметки да стане автоматично и бързо. Всички правораздавателни органи и всички органи, които се занимават със събирането на приходите у нас ще имат достъп до въпросния регистър.

От думите на министъра стана ясно, че в момента съществува една процедура за разкриване на „пране на пари“ и други нарушения, при която българските служби могат да изпращат запитване до всички български банки.

„Процесът тече с месеци и дотогава информацията може да е безполезна. За времето между подаването на искане за информация и получаването е възможно да се изменят съществени обществени обстоятелства“, посочи още финансист номер 1.

http://news.ibox.bg/news/id_1505366042