Средновековната чума е модифицирала гените на хората

Учени от Медицинския факултет на университета Anschutz в Колорадо, САЩ, изследваха останките на 36 жертви на бубонна чума от масов гроб от 16-ти век в Германия.

В резултат на това те откриха първите доказателства, че еволюционните адаптивни процеси, причинени от болестта, могат да дадат имунитет на хората, живеещи в този регион.

„Открихме, че маркерите на вродения имунитет са по-чести при жителите на съвременните градове в сравнение с жертвите на чума“, казва старшият автор на изследването д-р Пол Норман, асистент в катедрата по персонализирана медицина. „Това може да показва развитието на маркери в отговор на чумата.“

Изследването, проведено в сътрудничество с Института Макс Планк в Германия, е публикувано в списанието Molecular Biology and Evolution. Учените са събрали ДНК проби от костите на вътрешното ухо на хора в масов гроб в град Елванген в Южна Германия, който е пострадал от огнище на бубонна чума през 16-ти и 17-ти век. След това те взели ДНК проби от 50 настоящи жители на града.

Те сравнили честотните спектри, разпределението на генните варианти в проба, за голям панел от гени, свързани с имунитета. Сред настоящите жители екипът открил доказателства, че патогенът, вероятно Yersinia pestis, който причинява бубонна чума, причинява промени в разпределението на алелите за два вродени рецептора за разпознаване на модели и четири човешки левкоцитни антигенни молекули, които помагат за откриване и атакуване на инфекция.

Откритията предоставят първото доказателство, че еволюционните процеси, причинени от Y. pestis, биха могли да произведат определени гени, свързани с човешкия имунитет в Елванген и вероятно в цяла Европа през поколенията.

 

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:


© 2022 30dumi.eu All rights reserved!