Учени измислиха как да преодолеят скоростта на светлината при космически полети

Художествено представяне на космически кораби с различни форми в рамките на теоретични конфигурации на „мехурчета за деформиране“

Астрофизикът от университета в Гьотинген, Ерик Ленц, предложи теоретично решение за създаване на така наречените Warp двигатели, които ускоряват космическите кораби до скорости, надвишаващи скоростта на светлината.

Такъв двигател, ако бъде създаден, ще позволи на космически кораб да стигне до най-близката звезда и да се върне обратно за няколко години, вместо десетки хиляди.

Статията е публикувана в списание Classical and Quantum Gravity.

Warp двигателят или двигател на изкривяването е измислен елемент на космически кораб, който е описан в много книги за научна фантастика.

Предполага се, че звездни кораби, оборудвани с такъв двигател, се движат в космоса със скорост, надвишаваща скоростта на светлината, и по този начин изминават междузвездни разстояния за време, приемливо за едно поколение хора.

Чисто теоретично такова свръхсветлинно движение е възможно, ако се създаде преразпределение на тъмната енергия в космическото пространство, обгръщащо кораба, така че зад кораба да има излишък от нея, а отпред зона с отрицателна енергия.

Но, първо, днес практически нищо не се знае за тъмната енергия, и второ, въз основа на общата теория на относителността на Айнщайн, преразпределението на огромен брой хипотетични частици материя с екзотични свойства ще изисква гигантско количество енергия.

Ново проучване в университета в Гьотинген заобикаля тези проблеми, като използва нов клас свръхбързи стабилни единични вълни – солитони, създадени само от източници с положителна енергия.

За това не се изискват „екзотични“ отрицателни енергийни плътности.

Авторът на изследването д-р Ерик Ленц описва теоретично възможни конфигурации на кривината на пространство-времето, организирани в солитони, или „мехурчета на изкривяване“ – компактни вълни, които, запазвайки формата си, могат да се движат с всякаква скорост. Космически кораб, поставен вътре в такъв балон, ще се движи заедно със самия солитон.

Според изчисленията на учения, ако може да се генерира достатъчно енергия, пътят до най-близката звезда Проксима вътре в мехурчето на кривината ще отнеме само четири години. За сравнение, при сегашната ракетна технология времето за пътуване ще бъде повече от 50 хиляди години. Освен това всички уравнения, използвани от автора на изследването, се основават на традиционната физика.

Ленц извежда уравненията на Айнщайн-Максуел за неизследвани конфигурации на солитон и открива, че променената геометрия на пространството и времето може да бъде оформена така, че да работи дори с конвенционални енергийни източници. По същество новият метод използва самата структура на пространството и времето, организирана в солитон, за да предостави решение на проблема със свръхсветлинни скорости.

Освен това солитоните на Ленц са конфигурирани да минимизират приливните сили, така че времето да тече еднавко вътре и извън балона. По този начин се избягва така нареченият „парадокс на близнаците“, според който единият близнак, пътуващ със скорост, близка до скоростта на светлината, ще остарява много по-бавно от другия на Земята.

„Тази работа премести проблема с пътуването по-бързо от скоростта на светлината с една стъпка по-напред от областта на теоретичните изследвания във фундаменталната физика към инженерството“, каза ученият в съобщение за пресата от университета в Гьотинген.

„Следващата стъпка е да разберем как да намалим необходимото астрономическо количество енергия до обхвата на днешните технологии, като например атомна силова установка. Тогава можем да говорим за създаването на първите прототипи. „

Сега количеството енергия, необходимо за този нов тип космическа задвижваща система, все още е огромно.

Последвайте ни в Телеграм

© 2021 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:


© 2021 30dumi.eu All rights reserved!