Не зная кой какво усещане има, но моето е, че България се превръща в Абсурдистан, в Комедистан, а най-вече в Трагедистан…
Това, което се разиграва пред очите ни вече дори не е пошло, то няма име, всяка фантазия е бедна, за да обрисува случващото се.
Управлението е изпълнено с низ от реакции [след събитията], имитации, симулации и импровизации по метода проба-грешка-пак проба-пак грешка…
Институциите действат от дъжд на вятър, след дъжд качулка и вятърничаво, гонейки вятъра и вятър ги вее на бяла кобила, върху която яхнал отпред назад в края на краищата Той пристига и замазва нещата, оплескани порядъчно, защото се правят без визия, без стратегия, без програма и без мисъл, а в интерес на олигархията и свръхбогатите, все в интерес на онези, които не се интересуват изобщо от интересите на обикновените хора, камо ли от националните интереси.
Така държава и общество не се управляват. Но то къде ти е държавата, за да я управляваш, къде ти е обществото – няма ги, има само коридорна територия с обслужващи функции и спасяващи се поединично индивиди.
Абсолютна илюзия е, че има власт. Да, властващи има, властолюбци има, овластени и самоовластили се има. Но няма власт, която да осъществява съвременен мениджмънт на страната. Няма!
Първо се правят глупости, после, ако някой се усети, че направеното е глупост или има глас или му стиска да извика, че направеното е глупост, притичва Той, яхналият отпред назад бялата кобила и отменя глупостта. До второ нареждане или до второ пришествие на мераклиите да се възползват от нея и пак да я направят.
Бих казал, че в България сме свидетели на управление, което е смешно. И то наистина би било смешно, обаче вече не е смешно. А е страшно!
Вече наистина е страшно. И ако не му се попречи да е страшно, то ще става още по-страшно. А значи и още по-смешно…
