Колкото по-близо съм до четирийсетте години, толкова повече мои познати на тази възраст се развеждат. Някои не отиват при по-млади жени, но повечето – просто се изнасят. Защото повече не могат.

Защото да се живее  с модерна еманципирана жена, която не оправдава натоварванията на психиката на не младия и вече не хиперсексуален мъж.

Останалите търпят. От съображения за отговорност и алчност: какво ще се случи с децата и какво ще кажат роднините, а как ще живея, ако дам или разделя апартамента, къщата, колата „придобити в брака”?

Единици са наистина щастливи, а и няма как да се разбере – те дали са наистина щастливи или са се научили толкова добре да мамят себе си.

Няма да пиша за женските гадости. Ще пиша за мъжкото щастие. Чували ли сте за такова? Аз също не съм чувал.

„10 начина да направим една жена щастлива.“ „20 възможности да я доведем до оргазъм.“ „100 думи, които твоята любима иска да чуе.“ Марката „Щастие на жените“ се подава от всички дупки – просто се наслаждавайте. Що се отнася до мъжкото щастие, социалното търсене по този въпрос е под неофициално табу. За това как да се направи мъжа щастлив, и ако някой заеква, това отново са жените.

Или чрез шовинистичното „хи-хи“, или чрез бляскавото „ху-ху“. А мъжете сами да говорят по темата сериозно, публично, никога не съм чувал. СамоУбедихме себе си, че подобни дискусии са знак за слабост. И за да се преодолее това погрешно схващане, има нужда от прекалено много смелост и политическа некоректност – в съвременния свят обаче това не се случва.

Всъщност, тази презумпция за мълчание е от почетната колекция с остарели джендърни стереотипи, които все още се крепят само защото никой не е помислял да ги наруши.

Ако пренапишете тази фалшива мъжественост в женски дискурс, ще се получи нещо като: „Нашият женски дял е да обичаме и да търпим.“ И откакто такива изявления са популярни, еманципацията на жените направи голяма крачка напред. Толкова огромна, че изглежда е дошло времето да се еманципира мъжът.

Не, не призовавам никого на митинг, не предлагам да се пишат прокламации и да се борим за правата на мъжете. Сега ще ти предложа, и на теб, нали си мъж, и на теб – нали си жена, да намериш сериозен отговор на един лош въпрос.

Звучи така: „А защо изобщо имаме нужда от човек от женски пол – с всичките му културни и идеологически зависимости – след като този човек навърши 40 години и  накрая загуби и  единственото, което е било женско в него – своята визуална привлекателност? Какво ще правим с него сега? „

– Сам си помисли, – реди ми мъжът на моята възраст, който вчера подаде молба за развод, и то на чаша безалкохолно мохито. – Защо да продължа да търпя всичко това?

Нека да разгледаме нещата със здрав цинизъм, отхвърляйки цялата тази любов-морков, която някои са измислили, за да не плащат пари. Пълен пакет женски услуги днес струва около 2-3 хиляди лева на месец – в зависимост от техните качества. Възможности много и мога да си позволя всяка. А секретарката с консумация, например, е 1 000 -1 500.

Добавяме тук около 50-100 за някаква леля, която да  почиства седмично къщата – и възниква въпросът: „Защо ми е необходима тази бледа, неадекватна истеричка, която също така и пуши в апартамента? Друг вариант – наемам за 800 -900 апартамент за разкрепостена студентка с право на редовни посещения в петък. И накрая, можете просто да станете постоянен клиент на елитен бордей.

– А семейният комфорт? А децата? А душевната топлина?

– Да, това струва скъпо. Но в края на краищата, вече няма нищо – нито топлина, нито утеха, нито възпитание на децата от страна на майката в уважение към бащата! – възкликна набора така, сякаш в чашата му нямаше мохито, а водка с бира. – Няма и не може да има!

Защото 90% от жените в големия град, дори и да са израснали в провинцията, много бързо стават същите като жена ми. А останалите са твърде малко, за да се рискува и да се сключи брак. Какво можеш да направиш с нея, ако стане неадекватна? Закон, културни норми – всичко не е на ваша страна. Можете само да си тръгнете. Понасяйки огромни загуби.

Защо един мъж се жени? На този въпрос има романтичен и неправилен отговор. Всъщност, във всеки съюз между мъж и жена, неизбежно се включва някаква икономика на взаимоотношенията, нещо като „ти на мен – аз на теб” – и нарушаването на този неписан регламент неизбежно води, ако не до разрушаването на брака, то със сигурност до изчезването на любовта.

Представете си, например, че вашият мъж изпадне в безусловна пасивност, губи желание да доминира в живота поне в нещо. Какви ще бъдат вашите действия?

Точно така, той скоро ще види мрачните очи на жена си. По същия начин , както и жената, ако тя загуби всичко женско в себе си, с изключение на гениталиите, рано или късно ще се самоубие в очите на съпруга си. Да бъде безотговорна по отношение на мъжа си е нейно  право, предоставено й от закона и не оспорвано от културните норми.

Но след 35-40 г. настъпва период на измиране на илюзиите, природата поставя всичко на своето място. Преобладаващото мнозинство от мъжете сега нямат причина искрено да продължават една постоянна връзка с такава жена. Тези, които успяваха да се покрият пред себе си досега, започват да изпитват непреодолимо желание да я напуснат. Защото единственото „аз на теб“, което тази жена е имала, е била нейната неземна красота, която вече не съществува.

А това означава – само ако нейният спътник в живота не притежава маниакално търпение – такава жена е обречена на развод. Мъжът просто няма как да я зареже. Да остане с жена без никакво „Аз на  теб”, той губи в собствените си очи правото да се нарича мъж.

Но от гледна точка на закона и морала той се оказва потънал в тотално блато. Същият този съвременен закон и съвременен морал, които не възразяват срещу безотговорното отношение на жените към мъжете.

Пакетът от женски услуги като алтернатива на брака с еманципирана особа- това е поглед, разбира се, варварски, но все по-популярен и следователно достоен за осмисляне. По-добре е да не четат по-нататък жените със слаби нерви, защото сега ще включа на пълна мощност студения душ на мъжкия прагматизъм.

Това е проблем, за който ние, мъжете, по някаква причина мълчим, като риби. Покажете ми една статия в лъскаво списание със следното заглавие: „100 причини да търпим жена в къщата си след като навърши 40 години“. Или така: „10 причини да търпиш 40 – годишна жена в дома си“. Или поне така: „5 причини да търпиш жената след като вече е на 40 години“.

Няма такива публикации. И няма такива причини. Освен само една. Но не е прието се пише за нея в лъскави списания.

Да се ​​търпи жена след като вече е на 40 години в дома е възможно само ако на 40 години тя не е загубила женската си привлекателност. И на 50 години не е загубила женската си привлекателност. И на 60, и дори 90.

Ако тя разбира, че женската привлекателност не е само лице, гърди и задни части. И не дори общи възгледи и духовно родство – концепции, които еманципираните жени толкова обичат да манипулират.

Атрактивността на жените е способността да зарежда със себе си въздуха. Да Хармонизира света поне в рамките на една къща. Да не насилва мъжката и женската природа, а да даде на своя мъж това, без което той не може да се чувства като щастлив: уважение, леко доминиране, мир.

И без истерия да изисква от него това, без което никоя жена на света не може да бъде щастлива, без значение как се самопозиционира. Това е чувство на сигурност и всичко, което произтича от него – нежност, щедрост, вярност.

Уважаеми момичета и жени, вие, разбира се, можете да продължите да експериментирате и да се утешавате с илюзията, че експериментът ви е успешен. Аз дори не бих се изненадал, ако вашият съпруг потвърди вашето мнение. Но сигурни ли сте, че той никога не писал в търсачката фразата „секретарка с консумация“ ? Или „наем на апартамент, плащане в натура“? Наистина ли сте сигурни? А? Тогава да поговорим след десет години.

Автор: Дмитрий Соколов-Митрич

© 2019 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:

© 2019 30dumi.eu All rights reserved!