В литературата се среща твърдението, че Солженицин живял само с една рубла на ден, икономисвайки буквално във всичко. Всъщност той още в Съветския съюз бил милионер в долари. Юрий Андропов огласява сумите, които писателят имал в европейски банки.
Защо изселили Солженицин
Причината за изселването на писателя е книгата му „Архипелагът ГУЛАГ“. Историкът Рой Медведев твърди, че през 1973 г. КГБ започнал да издирва ръкописа на книгата. Единият му екземпляр бил иззет от помощничката на Солженицин – Екатерина Воронянска. Другия екземпляр писателят изпратил на Запад; в различни издания били публикувани части от него.
На заседание на Политбюро, което според А. Островски – автор на книгата „Солженицин: прощаване с мита“, се състояло на 7 януари 1974 г. Алексей Косигин предложил Солженицин да бъде съден, а след това да бъде интерниран във Верхоянск, където няма да имат достъп чуждестранни журналисти. За арестуването на писателя били Николай Подгорни, Андрей Громико и Александър Шелепин. Против бил само шефът на КГБ – Андропов, който не влязъл открито в спор с опонентите.
Пари за Солженицин
Андропов се свързал с канцлера на ФРГ Вили Брандт и поискал политическо убежище за писателя. Когато Брандт се съгласил и публично заявил, че Германия е готова да приюти съветския прозаик, Андропов умело склонил в идеята за изселване и Леонид Брежнев. Наложило се известно време Солженицин да изкара в затвора в Лефортово. През февруари 1974 г. е изселен във ФРГ; същия месец той пристигнал във Франкфурт на Майн.
Андропов снабдил Солженицин с 300 марки, макар да знаел отлично, че писателят е милионер.
Според твърдения на Рой и Жорес Медведеви на споменатото януарско заседание на Политбюро Андропов посочил, че не бива да има безпокойство за съдбата на писателя в чужбина, тъй като в сметките му има около осем милиона рубли; според тогавашния курс рубла-долар тази сума се равнявала на 12 милиона долара.
Откъде се взели парите на Солженицин, който обичал да се представя като беден съветски писател?
Според А. Островски в Съветския съюз Солженицин едва ли е живеел в нужда. По данни на съпругата на писателя за разказа „Един ден на Иван Денисович“ той получил по 300 рубли за всеки авторски лист; листите на разказа били шест. За един от романите си получил аванс от 2700 рубли.
Солженицин активно печатал в чужбина и получавал солидни хонорари. По данни на Олег Матвейчев и Анатолий Беляков, автори на книгата „Ватена куртка за Солженицин“, валутната сметка във Външнотърговска банка на писателя се появила още през 1963 г. По думите на О. Карлайл за един от романите му издателството „Харпър енд Лоу“ било готово да му плати аванс около 60 хиляди долара.
Не бива да се забравя за наследството, което Солженицин получил след смъртта на Корней Чуковски и за Нобеловата награда. В този момент писателят вече имал свой адвокат в чужбина – Фриц Хееб, на когото наредил част от престижната международна награда да се преведе в сметка в шведска или швейцарска банка.
Ю. Попова
