Трябва ли да опрощаваме дългове?

Три причини да се постараете да си върнете своето, без да искате чуждото

Проблемът е следният…

Наученият урок ще ви помогне…

Дали сте пари назаем и не ви ги връщат. Работили сте, но не са ви платили за това, сумата не е толкова голяма; някак си е неудобно да им напомняте. Или не са ви дали всичките пари за работата ви, дали са ви малко или въобще не са ви дали. А добрия човек иска да забрави; не иска да си къса нервите и да изглежда дребнав. Или в магазина не ви връщат парите за развален продукт … Може би е добре да оставите всичко така, както е, да не настоявате?

Проблемът е следният: първо, подсъзнанието никога няма да забрави за дълга. Винаги ще помним как бяхме използвани, измамени, пренебрегнати. Това ще повлияе на самочувствието ни, ще отнема сили и енергия. Все повече ще проявяваме слабост по отношение на паричните въпроси; а финансовите дела не търпят слабости. И нашето благосъстояние ще започне да се влошава.

Второ, тези, които не са дали парите и тези, които са наясно със ситуацията, сега ни възприемат като жертва. Като слабо същество, което е изядено защото не може да се защити. Нашите половинчати опити да напомним за задължението не доведоха до резултат. Това означава, че не означаваме нищо, можем да продължим да бъдем използвани! … Тази „програма“ ще бъде безпогрешно разчетена от измамници и крадци.

И най-важното, демонстрирахме на съдбата, че нямаме нужда от пари. Справяме се добре и без тях; ние дори не полагаме усилия да получим това, което законно е наше! Лесно даваме работата си, времето си, живота си под формата на пари на други хора. Така че не ни трябват пари. И приходите започват да намаляват, а загубите – да растат; още от момента, в който се отказахме…

Така че трябва да постигнете целта си с всички законни средства. В противен случай вие самите ще страдате и ще губите доходи. Дори и да не успеете да върнете парите си, усилията ще бъдат зачетени и възнаградени по-късно. Честно се борихте! Ако сте решили твърдо да „плюете“ на дълга, трябва честно и открито да си кажете това.

„Давам тези пари на тези, които имат най-голяма нужда от тях.“

Точка. От този момент нататък няма нужда да помните дълга. Ви сте простили и се отказали от тези пари. И вече не е нужно да се колебаете, да се съмнявате, да чакате връщане и да се измъчвате. А в бъдеще наученият урок ще ви бъде полезен …

Автор: Анна Кирянова

Последвайте ни в Телеграм

© 2023 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:


© 2023 30dumi.eu All rights reserved!