Имало едно време един добър човек Петър. Веднъж той успя да се влюби в момичето Ваня и й направи официално предложение. Ваня му отказа.

Пепи тъгува три дни и три нощи и се влюби в друго момиче, името й беше Милена. Тя също му отказа.

И Пепи започна да живее щастливо и весело, да ходи на риболов без разрешение, да пие бира и да яде лук и чесън, да не мие чинии и да разпръсква чорапи из целия апартамент, да не сваля капака на тоалетната и да води момичета у дома.

И изобщо не гледаше телевизионни предавания и не слушаше Софи Маринова и Азис, ходеше до магазина, когато искаше, а когато не искаше, лежеше на дивана и се чешеше навсякъде като животно. И прахосмукачка пускаше, когато беше мръсно, а не в събота, и изнасяше боклука не сутрин, а когато имаше много боклук.

И слагаше стари вестници на шкафа. И не ходеше да пазарува на 7 март. И дори не даваше заплатата си на никого, а я харчеше за себе си, за приятели и за различни жени.

И как пееше мръсни песни в банята! И никой никога не му каза да млъкне и че няма слух. И нервите му бяха здрави, и къдриците му бяха черни, и зрението му беше добро, и дори сърцето никога не го болеше.

И когато стана на 100 години, той почина от старост, а не от някаква си язва. И в ковчега той лежеше щастлив и усмихнат, въпреки че всички наоколо плачеха.

Ето една красива история, която написах. И бих писал още, но жена ми скоро ще се върне, а подът ми не е измит, пилето не е сготвено и килимът не е изтърсен.

И не окачих някакъв рафт в кухнята и не проветрих стаята. А и
Не казах на Гошо, че е алкохолик и повече да не ми се обажда с глупавия си футбол и бира.

А историята ми добре се получи…

Ех…