Мнозина се чудят на виетнамския Пекин. Всеки може да сбърка, да се греши, казват, е човешко. Лапсус може да има и в конкретния случай.
Но за такива като мен, които в преподаването ежедневно се срещат с най-различни хора – знаещи и незнаещи, можещи и неможещи, способни и неспособни, кадърни и некадърни – диагнозата е все по-очевидна:
Става дума за разширяващо се присъствие на глупостта и глупостите на високи места и нива в управлението.
Става дума именно за това – в управлението все повече хора правят глупости и все повече хора са глупави.
Доскоро моята тревога бе за непрофесионализма в управлението. Последният мой анализ за президента Първанов бе посветен на непрофесионализма в държавната и общинските администрации като заплаха за националната сигурност.
Сега непрофесионализмът започва да се измества от нещо още по-страшно и брутално – правенето на глупости и глупостта…
Непрофесионализмът е малко или много обективно съществуващо и уловимо явление – чрез система от критерии за оценка той може да бъде „хванат“ и доказан. Може да бъде компенсиран, намален чрез обучение, изпити, преквалификация, обмяна на опит.
Но глупостта – тя е в голяма степен субективно явление, възпроизвежда се, мутира, дава метастази.
Умният управленец ще заложи на умни подчинени и професионалисти.
Глупавият управленец ще се обгражда с глупави и дори още по-глупави от него хора.
Глупостта се е настанила на високите места и нива в управлението и прави главното, което може да прави – обгражда се с глупост, плоди глупости, множи глупавите и оглупява управлението.
Глупостта има само една посока на развитие – да става още по-голяма, все по-голяма и колкото се може по-голяма…
https://www.facebook.com/nikolay.slatinski?fref=nf
