Актьор, 74 години, Далас. „Работа , работа, работа , саможертва , саможертва , саможертва – и ето ме: успешен човек, който се е ръкувал с Bruce Lee“.
Всъщност, аз съм победител.
Когато бях малък, аз нямах баща, имах само образа на баща в главата, това бе образ на идеалния баща, а баща не съм имал.
Моят първи игрален филм се казваше „Добрите момчета носят черно“. Какво друго да се добави?
Често съм чувал от критиците , че играя отвратително. И какво, според тях, трябва да правя?
Някога дори имах намерение да отида в актьорската школа. Този ден се прибрах вкъщи и си преброих парите. Очевидно не бяха достатъчно. Тогава реших , че няма да отида в никаква актьорска школа. И не отидох.
Пътувам много по света. Но никога не съм имал бодигард. И никога не съм имал никакви проблеми. Може би за мен работи образът, който съм си създал във филмите. В края на краищата, аз никога не съм играл човек, който търси неприятности. Играех човек, който е в състояние да се справя с тях , ако, разбира се, е необходимо.
Филмите за бойни изкуства се харесват на хората за самодостатъчност. Хората винаги са обичали моментите, когато в полет чупех с крак предното стъкло на движещ се автомобил и изхвърлях човека. Хората такива неща запомнят.
Когато за първи път започнах да работя с Bruce Lee , той вярваше, че трябва да се удря само под пояса – от областта на слабините и надолу. Той просто не вярваше , че ако е по-нагоре може да се получи нещо добро.
Срещнах Брус през 1968 г. – веднага след като станах световен шампион по карате. Брус този ден бе в залата, като специален гост. И така дума след дума ние станахме приятели , започнахме да тренираме заедно. А след това той замина за Хонг Конг. Обади се през 1972 г.
„Пич, – каза Брус. – Току-що направих два филма в Хонг Конг, аз сега съм много уморен. Знаеш ли, искам да направя един филм, за който ще говорят всички. И аз искам в този филм да играем заедно. И да се бием“. Аз попитах: „А кой трябва да спечели, пич?“ Той каза: „Разбира се , че аз. Защото аз съм звездата“. Аз се засмях и казах: „Ти какво, искаш да победиш мен, световния шампион по карате?“ Той каза: „Да“. Чувството за хумор понякога го изоставяше .
За Брус е казано много. Той бе бърз, учеше по малко от всеки, а умът му бе отворен.
Повечето хора се предават секунда преди да направят нещо, което са търсили и са се стремили и което им се е видяло невъзможно. Да се прави това, разбира се, не бива. В края на краищата, вие никога не можете да кажете предварително кое препятствие по пътя ви ще бъде последното .
Мъжете са като стомана. Когато изгубят закалката си, тогава се сриват.
Насилието е последното нещо, към което прибягвам.
Харесва ми , че правя положително впечатление на децата.
Ако искате да постигнете нещо в този живот , не може просто да седите и да чакате това да се случи. Трябва да направите нещо ! Опитът ми показва, че ако просто си седя, нищо не се случва.
Можете да започнете с всичко. Вземете, например, мен. Израснал съм в бедно семейство, нямах баща, живеехме със социални помощи. Но работа, работа, работа, жертва, жертва, жертва – и аз съм тук: успешен човек, който се е ръкувал с Bruce Lee.
Когато написах книгата, исках в тази книга да могат да се видят всичките ми грешки. В тази книга аз написах за всички грешки, направени през живота ми. Като цяло , всичко, което съм направил грешно, ще прочетете в моята книга.
Аз съм много горд от литературните ми опити .
Аз съм невероятно религиозен .
Трудно е да не вярваш в Бог . Спомням си, Лий Атуотър как умря. Бе съветник на Буш -старши в предизборната си кампания . Той беше на малко повече от трийсет . Имаше мозъчен тумор. Главата му беше подута до размера на тиква. Той ми се обади, когато смъртта му бе близо. Допускаше до себе си само няколко от любимите си хора . Спомням си как влязох в стаята . Лий лежеше на леглото. Той ми направи знак да ида до него, прошепна нещо, но аз не чух. Напълно бе загубил гласа си. Клекнах и чух фрагмент от една фраза, казана с шепот : „Чък, вярвай в Господа“. Това бяха последните му думи. Аз дори не си спомням дали плаках или не. Най-вероятно просто съм се отдалечил от леглото.
Мисля, че Господ има някаква симпатия към мен.
Открих нещо смешно : ако помагаш на другите, някой някога и на теб ще ти помогне.
Парите не гарантират щастие. Парите гарантират главоболие .
Най -нищожните хора, които познавах по съвместителство – са най-богатите хора в Америка.
Няколко пъти съм говорил с Шварценегер . Изненадващо е, че ние мислим почти идентично. Разговорът ни беше може би най- скучният разговор на света. „Точно така, Чък“. „Точно така , Арни „.
Животът ми мина незабелязано. Петнадесет години съм учил. Петнадесет години съм се бил. Сега преподавам карате и си мисля : по дяволите , аз се надявам, че са ми останали още толкова.
Всеки един от нас има утро, което няма да види.
В света на бойните изкуства не е никак лесно: ти си най-добрият днес , а утре за теб никой няма да си спомня.
Записал Paul Harris
Илюстратор Stephen Ledvidzh
Превод: http://analizator.eu/archives/6065
