Астрономи откриха странна огромна структура под най-големия кратер в Слънчевата система. Това е басейнът на Айткен на Южния полюс на Луната.

Астрономите казват, че мистериозната маса може да съдържа метални фрагменти от астероид, който се е разбил в Луната и е образувал кратер.

„Представете си, че вземете купчина метал, пет пъти по-голяма от Големия остров на Хавай и я заровите под земята. Това е приблизително масата, която открихме“, казва водещият автор Питър Б. Джеймс, асистент по планетарна геофизика в Baylor College of Arts and Sciences.

Кратерът, разположен на далечната страна на Луната, е овална област с ширина около 2000 километра. Учените са правили измервания в продължение на много години и са стигнали до заключението, че дълбочината на района е няколко мили.

Новата аномална маса под кратера е подробно описана в изследването „Дълбочинна структура на лунния Южен полюс“, публикувано в Geophysical Research Letters.

За да открият аномалията, астрономите анализирали данни от мисията на НАСА Граал, което им е позволило да измерят точно промените в гравитацията около Луната.

„Когато комбинирахме това с данните за лунната топография от орбиталния апарат, неочаквано открихме голямо количество маса на стотици мили под Южния полюс – басейна на Айткен“, казва Джеймс.

„Едно от обясненията за тази допълнителна маса е, че металът от астероида, който е образувал този кратер, е вграден в мантията на Луната.“

Проучванията показват, че плътна маса от структура – „каквото и да е, откъдето и да идва“ – изгражда цялото дъно на басейна и се простира на повече от половин миля.

Използвайки компютърни симулации на астероидни удари върху Луната, екипът от изследователи установи, че при правилните условия, желязно-никелови астероидни ядра могат да бъдат разпръснати в горната мантия на Луната по време на удари.

„Направихме изчисления и разбрахме, че доста разпръснато ядро ​​на астероид, което е причинило удара, може да остане в мантията на Луната, вместо да се спусне в ядрото на Луната“, обясни Джеймс.

В допълнение към астероидните удари, астрономите казват, че произходът на мистериозната структура може да се дължи на концентрацията на много плътни оксиди, останали там по време на последните фази на втвърдяване на лунния океан от магма.

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:


© 2022 30dumi.eu All rights reserved!