От дълго време се смяташе, че португалският изследовател Магелан е първият, който съобщава за мистериозните гиганти на Патагония през 1520-те години
Това обаче съвсем не е така.
Арабският пътешественик от 10-ти век, Ибн Фадлан, като правило, прави сухопътни експедиции, но въпреки това се решава на единственото пътуване по вода в живота си. Той прави описание на „едрокраките“ обитатели на непознат континент на другия край на света. Много изследователи смятат, че говори за Патагония.
Общо повече от десет моряци, посетили тези части, разказват за необичайни гиганти. Техният ръст, според различни оценки, варира от 2,5 метра (8,2 фута) до 3,5 (11,2 фута). Антъни Книвет разказва за намерените от него и екипа му трупове, дълги почти 12 фута (малко над 3,5 метра).
Приблизително по същото време друг пътешественик, Уилям Адамс, описва в дневниците си въоръжен конфликт с местните жители. Силата им била толкова голяма, че те хвърляли огромни камъни, които пробивали дървените конструкции на кораба.
Също така Джон Байрон, Томас Кавендиш, Хуан Естер и други съобщават за гигантските жители на Америка.
Едва през 19 век френският натуралист Алсид д’Орбини описва патагонците като красиви и високи. С публикацията си той изключва възможността за съществуването на гиганти в Америка.
Но може ли да се вярва само на една публикация, когато през вековете има доста съобщения за срещи с гигантите на Патагония? Много пътешественици разказват за срещите си с тях.
През 1902 г. в Белгия е публикувана сензационна статия. Индианците от Америка са били докарани в европейския континент като роби. Сред тях ималое образовани хора, което силно изненадва обществеността, а един от представителите на „червенокожите“ бил интервюиран.
Сред многобройните въпроси била повдигната темата за други народи от далечни земи. В отговора си индианецът казва, че преди пристигането на европейците в родните му земи са живели повече от 80 различни националности индианци.
Сред тях има високо културни и образовани, а има и диви, например патагонците. Според него те били много силни воини. Ръстът им бил почти два пъти по-голям от човешки и лесно можели да победят всеки звяр.
С появата на европейците започва ловът на гиганти. Застреляни са като животни. Поради това до средата на 18 век вече почти не са останали гиганти, а териториите са обитавани от съседни племена.
Това е важен момент. Оказва се, че Магелан, Фадлан, Байрон и Кавендиш все още са могли да видят истинските патагонски гиганти, а мосю д’Орбини – вече не. Така се оказва, че всички пътешественици са прави.
Гигантите наистина живеели на територията на Америка, но били унищожени от прогресивните европейци. И за да не се налага да се разкайваме и да бъдем наказани за това, културата на гигантите на Патагония е изтрита от категорията на науката, и е прехвърлена в митологията и фолклора.
Между другото, през 2013 г. са открити костите на 13 индивида, чийто ръст е около 3 метра. Това откритие е трябвало да преобърне съвременните представи за патагонците, но испанските експерти смятат, че са открили костите на гигантопитек.
esoreiter
