Има две програми за бедност, два пътя на съдбата, които могат да бъдат инсталирани от родителите

И двете водят до безплодни земи, пустош и бедност.

Първият е страхът. Да си богат, да живееш в изобилие е опасно! Други ще искат да ти отнемат имуществото и да ви унищожат.

Имахме богат дядо. Той имаше две крави и кон. Всичко му беше отнето, а самият той беше убит.

А богатството е отговорност. Необходимо е да се напрягате по време на работа, необходимо е да пазите имуществото, без да затваряте очите си. Това е тежко бреме. Трябва да платите много за голям апартамент. Да се грижите за колата и също да плащате за бензин, за паркинг, данъци… Богатството е вечно харчене и тревога. Това е опасен бизнес – богатство!

Страхът може да бъде победен. Може да се разбере и осъзнае. Можете да се справите. Страхът е лошо чувство, искате да се отървете от него. А човек може да постигне финансов успех, ако разбере страха си и се отърве от него. Придобийте увереност и смелост.

А има някои неща, с които не можете да се справите. Това е гордостта от бедността. Арогантността на бедността. Тя е здраво вкоренена!

Тези играчки са скъпи. Богатите крадци купуват на техните крадци! А ние сме бедни! Честни сме, затова сме бедни!

„Ние сме бедни, така трябва! Давайте! Трябва да се грижат за нас. Бедните да получават всичко безплатно и без опашка, защото са бедни!

„Ние сме бедни!”, казва арогантно възрастният. Внушавайки моралното си превъзходство.

Той вдъхновява детето, че бедността е заслуга и отличие. Знак на честност. И се вдъхновява от идеята, че бедните трябва да дават всичко и да помагат на другите. Задължително.

И  не учи детето да постига, да се стреми към най-доброто, да печели… Срамно нещо е да се стреми към пари. Това е за крадци и търговци. А ние не сме такива. Усилията за постигане на просперитет – това е срамно!

Тази арогантност на бедността може често да се наблюдава. Омраза и презрение към богатите плюс възхвалата на бедността. Всички богати са долни хора. А бедните всички са добри. Специални. Те са бедни поради честност и висши морални качества.

Въпреки че това не винаги е така. И няма с какво да се похвалят. Това е като да се хвалиш с болест; но и това се случва!

Понякога трябва да поживееш в бедност. И да се задоволяваш с малко. Но на децата трябва да се давате криле на мечтите, крилете на образованието, крилете на вярата в успеха и просперитета. За да положат усилия да се измъкнат от бедността. Както се полага усилия за оздравяване. Болестта е лоша. Здравето е добро. Бедността е лоша. Но можете да се отървете от нея, ако опитате. Ако все още имате резерви от възраст, сила и мотивация.

Но докато човек се гордее с бедността си, наслаждава се на недостига на средства и оскъдица – той поема по пътя на бедността. И той води децата си по него, все по-далеч и по-далеч от просперитета и радостите на живота …

Анна Кирянова

Последвайте ни в Телеграм

© 2022 30dumi.eu All rights reserved!

Още по темата – във Фейсбук:


© 2022 30dumi.eu All rights reserved!