На 1-ви януари 2017 година честваме 10 години от присъединяването на България към ЕС! Време на много надежди, очаквания, свобода. Време и на разочарования. Много журналисти ме питат как виждам страната ни след тези 10 години, така ли съм се представял членството ни. Труден и едновременно лесен отговор. Това написа в социалната мрежа Facebook лидерът на ПЕС Сергей Станишев.
На площада, на 1-ви януари 2007 година посрещнах Новата година с много наши сънародници, изпълнен с ентусиазъм и надежда. Това беше кулминацията на работата на три правителства. Повече – беше национално усилие.
Казах си: всичко си струваше – безсънните нощи, тежките решения, компромисите! Страната ни получаваше мястото си в общност на ценности, демокрация и върховенство на закона. Това беше нашият ценностен избор.
Днес, 10 години по-късно, някои евроскептици злорадстват. Видите ли, присъединихме се към Съюз, който се разпада, раздира се от кризи, няма пилот в самолета. За нас нищо не се промени – все така сме най-бедни в Европа, все така сме без перспектива. Завинаги сме на дъното на таблиците и класациите.
Но нека си представим с ръка на сърцето къде щеше да е България сега, ако не бяхме членове на ЕС. Как щеше да се справим с бежанците? В каква позиция щеше да сме спрямо Турция? А еврофондовете? Ами факта, че Европа е във всяка българска къща – все някой работи или учи на Стария континент?
Затова отговорът е лесен: това беше правилният път пред страната ни. И днес, с поглед от европейската сцена, съм още по-убеден в далновидността на решението.
Но отговорът е и труден. Защото, ако сме честни пред себе си, ще трябва да признаем, че страната ни може много повече. Като отстояване на националния интерес.
Като единна вътрешна позиция пред евроинституциите и другите държави-членки.
Като отстояване на достойнството ни и неприемането на членство „втора ръка“. Аз лично смятам, че трябва да се борим за присъединяването ни към Шенген. Да продължим кампанията и дори да я направим по-видима. Но затова са нужни действия от страна на българското правителство.
След 10- годишно пълноправно членство предстои председателството на България на Европейския съвет.
Време на доказване. Време на идеи и нови надежди. Време на ново национално усилие.
И това е предизвикателството пред българските политици. Защото, ако в предстоящите избори заложат на кампания, която разделя, после трудно ще постигнат обединение. Ако разчитат на лов на гласове с популизъм и национализъм, след това трудно ще постигнат вяра в Европа.
Сега е време за избор. И в България, и в Европа!
