„С течение на годините след голямо разширяване на ЕС, Европа започна да изглежда обединена – казва кореспондентът на Euronews Шандор Жирош.
– В действителност, Източната част е отделена от Запада с „Желязната завеса“ на социалното неравенство. Посетихме най-богатата и най-бедната страна, за да разберем причините за различията между тях в стандарта на живот, както и да намерим начини за борба с бедността“.
София, на пръв поглед, е типичен европейски град. На главната търговска улица, има много добре облечени хора, ресторантите са претъпкани. А това е столицата на най-бедната страна в ЕС.
Трябва да се отдалечим от центъра само на няколко километра, и картината вече е доста по-различна. В ромския квартал Факултета живеят около 30 хиляди роми. Повечето имат малко средства за препитание. Да се намери работа тук е почти невъзможно. Местните хора се оплакват:
“ Имаш ли работа, нямаш ли – трябва да по някакъв начин да получаваш пари. Никой не ни помага“.
“ Някои имат честен доход , но другите крадат – просто смучат кръвта ни. Полицията понякога пристига, проверява документите, и това е всичко“.
Животът във Факултета се подобрява, но бавно. 15 години тук работи Eлена Кабакчиева. Сега управлява фонда за местно здравеопазване и социално развитие.
„Преди това тук се женеха на възраст 14 – 16 години, а сега средно 18 – 20“, – казва тя.
Фондът издържа детска градина, води курсове по домакинство и медицина за млади майки. Част от необходимите средства за това идват от ЕС. Кабакчиева признава, че достигането на достойни условия на живот ще бъде възможно не по-рано от няколко поколения.
“ Всички експерти в областта са убедени в необходимостта от дългосрочни мерки – продължава тя . – Няма значение как се стараем, за три месеца или една година няма да се подобри положението“.
Българската икономика след отказа от социализъм, все още не е достроила капитализма. Средният месечен доход е едва 333 евро. Държавата е задушена от корупцията и организираната престъпност.
Големи надежди се възлагат на развитието на морските курорти, но на това пречат злоупотребите. Журналистът Асен Йорданов, оцелял след два опита за покушение, разследва опитите на влиятелни хора да отнемат от обществото последните недокоснати плажове на брега. Тази земя е била доскоро защитена от държавата природна зона. Инвеститорите я препродали, спечелвайки 100 пъти повече от първоначално платеното.
„Застрояването на крайбрежната територия – това не е средство за напредък на страната и насърчаване на туризма – казва журналистът , сочейки към една от кутийките на бъдещите многоетажни сгради. Това позволява само на някои олигархични мафиотски структури да си пълнят джоба“.
Страната се присъедини към ЕС през 2007 година. Надеждите бяха големи, но все по-малко от българите одобряват това членство, убедили с , че това членство не подобрява условията на живот.
„Те очакваха много повече в социалната сфера , – казва евродепутатът Ивайло Калфин. Но много, най-вече млади хора, предприемачи, по-добре разбират, какви възможности им дава ЕС“.
26 -годишната Мария Ангелова, започваща кариерата си в медиите, е решила да не напуска България. Сега тя редактира сайт за туристи и е оптимист.
„Мога да видя колко много се променя живота. Европейските пари потекоха в дългосрочни проекти, – казва тя. По мое мнение, стъпка по стъпка, много бавно , нещо ще се подобри“.
Миниатюрната държава Люксембург с население от 520 000 души е най-богатата страна в Европа. В света тя отстъпва само на Катар. Месечният доход на глава от населението е 3200 евро. Великото Херцогство – е преди всичко финансов център, където процъфтяват интернет компании и медии.
Попитахме минувачите какъв е най -големият проблем на Люксембург?
„Най-големият проблем? Преместих се преди няколко години, и съм много добре тук. Няма никакви проблеми“.
Следва.
