До президентските избори в Бразилия, на които сегашният президент Дилма Русеф ще се кандидатира отново от Партията на трудещите се, остават пет месеца. И точно сега правителството е принудено да води няколко войни, които избухнаха едновременно.
Най-голямо внимание привлича тази, която наистина изглежда като истинска битка: с мъртви , ранени , стотици оръжия и изгорени автобуси. Тази война се води във фавелите (гетата), където полицията изглежда е въвела ред , но сега наркотрафикантите отново се опитват да поемат контрола върху тях. А най -жестоката е тази, водена от особено опасни престъпници в затворите с висока степен на сигурност.
И все пак тези войни , въпреки че привличат вниманието, но не са най-опасните за Русеф . Разгръщането на насилие от наркотърговците в тези области, които самата държава е предала в ръцете им, и бунтовете на затворници не са нови. С тези проблеми в продължение на десетилетия се сблъскват редица правителства. Но има много по-малки очевидни конфликти, които са неуправляеми . Благодарение на тях, Русеф, чийто рейтинг е бил над 80 %, сега спадна до 37% , както е видно от едно скорошно проучване, проведено от агенция Ibope. Една от тези войни е, че тя е против буксуването на икономиката и инфлацията, която през май може да превиши заявената от държавата психологическа отметка от 6,5%.
В нелека позиция е и петролната компания Petrobras, образцова фирма за Бразилия, която се счита за модел на добро управление и се нареждаше на 12-то място в списъка на най-големите компании в света. Сега, след като пазарната стойност на акциите и спадна с 50% , тя слезе на 120-то място. Petrobras се тресе от корупционни скандали, един от членовете на нейното висше ръководство е в затвора, а друг е отстранен от длъжност. При това и двамата са членове на партията на Дилма Русеф .
Колкото и странно да изглежда , но историята с компанията Petrobras раздуха Русеф преди няколко седмици, която направи откровено изявление, което много смятат за самоубийство. Тя каза, че никога не би одобрила закупуването от Petrobras на рафинерия в Пасадена (USA), което е причинило загуби от 500 милиона долара, ако е знаела всички условия по сделката. Русеф даде зелена светлина за операцията през 2006 г., когато тя беше шеф на кабинета на президента Лула да Силва и председател на Petrobras.
Русеф призна пред бразилците, че това е „лоша сделка“. Бившият президент на Petrobras , Серджо Габриели, който е назначен от Лула каза обратното: това е „добра сделка“, въпреки че сега вече не е такъв, а сегашният президент на страната трябва да понесе своя дял от отговорността.
Сегашният президент на Petrobras, Граса Фостър, назначена от Дилма, когато тя вече е държавен глава, е потвърдила, че тази сделка е бил неуспешна, въпреки че по време на операцията може да не е била такава. Кой е прав и кой е крив?
Опозицията събира подписи с искане за създаването на комисия в Сената, за да се проучи възможността за корупционна компонента по времето на сключването на договора. Лула помолил Русеф с всички сили да пречи да се създаде такава комисия, мотивирайки молбата си, че това е просто извинение за войната, водена един срещу друг от различни групи в Партията на трудещите се. Делото стигна до Федералния върховен съд.
Не по-малко остра за Русеф се оказва и скритата война между нейните основни съюзнически партии в Конгреса. Усещайки слабостта на правителството , някои от техните лидери започнаха да показват своята готовност да напуснат потъващия кораб и да се присъединят към новия победител в състезанието.
На фона на всичко това се води още една открита война, която може да се нарече протестна. Тя се проявява във факта, че гражданите изразяват своето недоволство, особено за недостатъците в образованието, здравеопазването и обществения ред; и корупцията в политиката. Тази война на граждански протести достигна най-високата си точка по време на улични протести, които заляха страната през юни миналата година , и която може отново да се повтори по време на Световната купа. Заради възможни усложнения на ситуацията, правителството е готово да използва армейски части, и по време на шампионата да създаде „Изключителна зона“ – по отношение на търговията и сигурността – като по този начин изпълни изискванията на FIFA .
В една бележка, озаглавена „Къде отиваме?“ от известния бразилския антрополог Roberto DaMatta се посочва оценка , дадена от неговия приятел професор Richard Moneygrand: „Вие, бразилците, преминахте от: забрана на всичко, до : позволяване на всичко“. И пита: “ Кой ще извади Бразилия от състоянието на спящ гигант?“.
Този въпрос си задават днес по-голямата част от гражданите (73%), призоваващи за пръв път да се преразгледа политическия курс. Може би Бразилия е уморена да бъде страната на бъдещето и иска да стане страна на настоящето? Дали Дилма Русеф ще може да се противопостави на тези войни и да задоволи жаждата на събудилия се гигант към промени, и дали наистина гигантът се е събудил? Сега това е сериозен политически въпрос. Сегашният президент все още има някои предимства пред другите кандидати. Тя се радва на неограничена подкрепа от страна на предшественика си Лула, който е в състояние да оказва най-голямо влияние върху настроението на избирателите. Само той може да спечели изборите на първи тур. Но за Дилма Русеф дали това е достатъчно?
Отговорът ще се появи на 5 октомври, след гласуването. А преди това Бразилия ще бъде домакин на Световното първенство по футбол, и ще се случи всичко, което може да се случи. Не бива да се забравя и за инфлацията, която безмилостно опустошава джобовете на най- нуждаещите се. А именно те съставляват по-голямата част от тези, които гласуват за Партията на трудещите се.
http://internacional.elpais.com/internacional/2014/04/23/actualidad/1398281021_677187.html
