Властите на България , Унгария и Румъния разкритикуваха решението на Върховната Рада за отмяна на закона, предвиждащ разширено използване на езиците на малцинствата в Украйна, пише агенция ДПА.
Българското външно министерство разпространи на 25 февруари изявление, в което призова новите лидери на Украйна да търсят включването на всички етнически групи в украинското общество и зачитането на човешките права и върховенството на закона. Според българското външно министерство, решението на Парламента засяга 200 000 българи, живеещи в южната част на Украйна, където българският език има регионален статут.
Унгарският външен министър Янош Мартони поиска правото да използват свободно майчиния си език за 150 000 унгарци , живеещи в Украйна. Той осъди действията на активистите на „Десния сектор“, които попречиха на акцията на на унгарското население в град Берегово, отбелязва ДПА .
Украйна ще бъде в състояние да остане обединена , само когато малцинствата, включително руското, получат полагащото им се уважение от страна на властите, заяви румънският президент Траян Бъсеску. В Украйна живеят 400 000 етнически румънци.
На 23-ти февруари Върховната Рада на Украйна призна за загубил силта си закона за основата на държавната езикова политиката от 3 юли , 2012. Този закон предвижда възможност за официалното двуезичие в региони, където малцинствата надхвърля 10 %.