Да пишеш – значи да споделяш. Желанието да се споделя – мисли , идеи , мнения – е присъщо на самата човешка природа. Осъзнах доста рано, че най-добрият начин за мен да общувам с хората – това са моите книги , но ми отне много години, за да осъзная, че искам да правя това професионално.
Спомням си моето раждане. Някой влезе в стаята и си казах : „Това е баба ми „. Никой не ми вярва. Аз дори питах лекарите дали е възможно – всички казват, че е невъзможно, но си спомням добре това, което видях в този ден.
Писането на книги – това е един дълбоко интимен процес. Аз съм много суеверен. Ако започна да говоря за книгата, или дори да произнеса името и , преди да я завърша, аз чувствам как енергията, необходима за творчеството ми, ме оставя . Това е толкова интимен процес, че не го обсъждам дори с жена си.
Моята връзка с Бразилия е по-скора абстрактна . По кръв и по начина си на мислене съм бразилец, но с това връзката ми с Бразилия свършва. Аз не съм свикнал да се връщам в миналото, и въпреки че имам апартамент в Бразилия , рядко ходя там . Ако се местя, аз се местя завинаги .
Аз съм спечелил цяло състояние. Харесва ми да нося много хубаво палто, излизайки в зимна вечер на улицата в Женева [където Пауло Коелю живее в момента], но мисля, че винаги съм бил богат човек . Аз можех да си позволя много забавления, дори когато не бях особено богат . Пътешествията, стрелба с лък , писането и четенето на книги не струват много .
Аз мога да контролирам поведението си , но не и съдбата. Идеята за участ предполага, че човек има възможност да се обърне наляво или надясно, а съдбата – това е еднопосочна улица . Мисля, че всеки от нас има избор в това как релизираме нашата участ, но съдбата на човека е винаги е предрешена.
На много хора вдъхвам страх. Обикновено хората , когато се сблъскат с моята слава , или веднага започват да се стесняват, и ми се налага през по-голямата част от времето си да говоря сам, което много уморява, или започват да хвалят с познанството си с известна личност или със своето състояние.
Не ми липсва времето, когато бях хипи. Отлично прекравах времето си и много пътувах, почти без да харча пари за това. Но не можех да остаа в това състояние дълго време , аз не мога вечно да използвам наркотици и да се скитам по планетата .
Хората по природа са полигамни . Ние сме полигамни , защото трябва да запазим рода си . Но аз вярвам в брака. Аз самият съм женен в продължение на 34 години. За мен най- важното нещо в живота е любовта.
Ако ме вбесят, аз се държа като животно . По темперамент съм латино. И ако съм в лошо настроение , вие определено ще го почувствате. Аз винаги съм бил лош дипломат , защото казвам това, което мисля.
Много хора биха искали да станат вампири. Борбата с процеса на стареене е безполезна. Аз много се радвам, че не съм умрял млад, така че съм остарял и не съжалявам. Това щастие.
Аз имам много свободно време . Много хора вярват, че ако сте успешен писател , то вие сте много зает човек . Но това не се отнася за мен. Прекарвам много време в ходене, както и на чаша кафе с хора, непознати за мен.
Понякога ходя в малки книжарници , за да видя дали се продават моите книги .
http://www.theguardian.com/books/2014/jan/25/paulo-coelho-this-much-i-know?CMP=fb_gu
Паулу Коелю: Пеещото дърво
Една от моите читателки, разказва Паулу Коелю, с която се срещнах, раздaвайки автографи по време на представянето на новата ми …и още>
Коелю: Бар в Буенос Айрес
Веднъж с венецуелската писателка Дулче Рохас (Dulce Rojas) пихме кафе в Буенос Айрес, и ние обсъждахме идеята за мира (paz), …и още>
Паулу Коелю: Най-опасната част на тялото
Веднъж един владетел заповядал да се съберат мъдреците, за да решат коя част на човешкото тяло е най-важната. Ендокринологът казал, …и още>
