Веднъж с венецуелската писателка Дулче Рохас (Dulce Rojas) пихме кафе в Буенос Айрес, и ние обсъждахме идеята за мира (paz), която не е толкова близка до човешкото сърце, пише Коелю. В края на краищата Дулче ми разказа следната история:
Един владетел предложил голяма награда за този художник, който най-добре успее да изобрази идеята за мира. Много художници представили творбите си в двореца: гората привечер, спокойни реки, деца, тичащи по пясъка, дъга в небето, капки роса в розов цвят.
Царят разгледал всички творби, които му били изпратени, но в крайна сметка избрал само две от тях.
На първата се виждало тихо езеро, в което идеално се отразявали могъщите планини около него и синьо небе. Тук и там можели да се видят малки бели облаци, а най-наблюдателните могли до левия ъгъл на езерото да видят малка къща с отворен прозорец, от чийто комин излизал дим, подсказвайки за скромна, но вкусна вечеря.
Във втората картина също имало планини. Но това били скали с остри и стръмни върхове. Над планините небето било сиво, а из мрачните облаци плющели мълнии, валяла градушка и дъжд.
Картината била в пълна дисхармония с другите рисунки, представени на конкурса. Въпреки това, когато човек разглеждал внимателно картината, се забелязвало в негостоприемните скали гнездо на птица. Там, сред рева на бурята, се била свила лястовичка.
След обсъждане с придворните, царят решил, че втората творба най-добре от всички изразява идеята за един съвършен мир.
И той обяснил защо:
„Мирът не е това, което виждаме в тихо и спокойно място, където няма шум, тежка и упорита работа, а това, която позволява да поддържаме спокойствие в сърцата си, дори и в най-неблагоприятните ситуации. Това е неговото истинското и единствено значение.“
http://g1.globo.com/platb/paulocoelho/2012/12/28/num-bar-em-buenos-aires-2/
