Една от моите читателки, разказва Паулу Коелю, с която се срещнах, раздaвайки автографи по време на представянето на новата ми книга в Билбао, столицата на Страната на баските, ми каза:
„Вие винаги говорите за символи. Искам да ви покажа символ, който никога не сте виждали. „
На следващия ден тя дойде при мен в хотела.
„Аз не знам как е започнало всичко – каза тя. – Според едно предание е било така: стар алхимик-евреин твърдял, че дърветата пеят. Кметът на града, в който той живеел казал, че старецът трябва да докаже това , в противен случай ще го убие. Оттогава, всяка година дървото в град Сория (Soria) пее, символично отново и отново спасявайки на живота на онези, които вярват, че в света нищо не е невъзможно. „
Ние пристигнахме в Сория и отидохме на площада. Скоро започнаха да се събират хора. Изведнъж, музикална група – с различни инструменти – започна да се катери на огромен двестагодишен бряст, който стои в центъра на площада. Музикантите насядаха по клоните. Невидим диригент махна с пръчката си и дървото започна да пее.
