Първо Иво Прокопиев сподели пред БНР:
- “Смятам, че протестиращите са уморени. Това е нормално. Всеки обществен процес има своето развитие – своя пик. След това има умора”. Това каза пред БНР Иво Прокопиев. “Не съм сигурен доколко е било реално, при това технологично няма как протестите фактически да свалят една власт. Оттук нататък според мен избирателите могат в по-голяма степен да решават бъдещето си”, каза още Прокопиев в отговор на въпроса как ще приключат протестите.
Президентът Плевнелиев пък призова за диалог между институциите:
- “Президентската институция остава открита за диалог и ще подкрепи всяко действие, което е в интерес на обществото и на държавата”, заяви той. “Това, че снех доверието си от правителството, не означава, че отказвам да работя с него. Ние споделяме общи позиции по много въпроси.” И още: “Държавният глава заяви, че парламентарните партии трябва да преустановят противопоставянето си и да започнат да изграждат мостове на доверие, които да позволят предприемането на съвместни действия.”
В сайта на президента нещата са още по-ясни:
- „За да излезе от политическата криза, България се нуждае от диалог между институциите и изграждане на механизми на доверие между основните политически сили“.
Когато пък премиерът отиде да открива учебната година в УНСС, срещу него протестираха обичайните “заподозрени”, при това само 20-ина души, докато студентите-първокурсници са го посрещнали с ръкопляскания.
Само някой наивник може да си мисли, че Иво Прокопиев и Росен Плевнелиев (които са били близки семейни приятели) насочват разговора в една и съща посока случайно.
Няма как в момента да знаем какво се случва (или може би вече се е случило), но ще разберем скоро.
А липсата на протести или дори възгласи на възмущение от страна на първокурсниците, вероятно показва и какво си мислят за протеста днес, три месеца по-късно.
Сигурен съм в едно: някои хора днес се чувстват разочаровани и предадени. Личи си и по (липсата на) реакцията им.
