Песните на китовете са звуците, които издават китообразните за да общуват. Думата „песен“ се използва, за да се подчертае техният повтарящ се характер и мелодични звуци, напомнящи на човешкото пеене.
Гласовете на китове под вода може да се разпространяват много далеч – акустиците са доказали, че във водния пласт на дълбочина от около 1 km се намират своеобразни аудио канали, по които звукът може да се разпространява на хиляди километри!
Очевидно, китове знаят за съществуването на тези канали и ги използват за комуникация и предаване на информация. Тъй като във водна среда видимостта може да бъде ограничена, и миризмите се разпространяват значително по-бавно отколкото във въздуха.
Особено красиви и силни са песните, които гърбатите китове пеят в брачния си период. И ето кое е интересно – в началото на размножителния сезон всички мъжки пеят подобна мелодия, която с течение на времето постепенно се променя и в края на зимата, е коренно различна.
Когато гърбатите китове след година се върнат в местата за размножаване, те започват своите вокални упражнения с тази тема, на която са „спрели“ в края на миналия сезон и отново няколко месеца по-късно променят песента. Понякога в продължение на 2-3 години, песента не се променя много, а понякога – до неузнаваемост.
Но защо китовете трябва да променят непрекъснато песента си? Американският изследовател Sell Sergio предполага, че в условия, когато всички мъжки пеят едно и също, на женските това може просто да им доскучее.
И тогава тези от ухажорите, които успеят да добавят нещо в песента си и така да се отделят от „тълпата“ може да им донесе голям успех. В същото време, новата мелодия не трябва да се различава от старата твърде много – в противен случай може да загуби смисъла си, превръщайки се от любовна серенада, в нещо не особено привлекателно за жените.
Такива ппростени сигнали се използват целогодишно и може да служат за ежедневна комуникация и навигация. Зъбатите китове (включително косатките) използват тези звуци за ехолокация.
