Малката скандинавска държава Исландия преживява един от най-големите си икономически възходи в историята. След приватизацията на банковия сектор, която приключва през 2000 г., икономиката е в хаос. В продължение на повече от пет години частни банкери набират заеми на стойност $ 120 млрд. (10 пъти размера на исландската икономика). Гигантският балон в икономика води до удвояване на цените на имотите.
Тънка прослойка от исландците забогатява приказно и активно купува в чужбина акции, имения, яхти и частни самолети, оставяйки останалата част на гражданите с невъзвращеми дългове. Пред Исландия се появява перспективата за национален банкрут.
В отговор на провала на банковата система, през октомври 2008 г. пред Народното събрание се събират гневни исландци и започва революцията срещу финансовата тирания.
Пет месеца по-късно е национализирана главната банка на Исландия, държавните служители са били принудени да подадат оставки, старото правителство е разпуснато, мястото му заема ново. През март 2010 г., исландците гласуват да не се изплаща дълга, създаден от банкерите в размер на 3 500 милиона евро, а около 200 висши служители и банкери, които са отговорни за икономическата криза, са официално обвинени.
През февруари 2011 г. новото учредително събрание прави промени в конституцията, целта на които е да се предотвратят подобни ситуации с външни заеми в бъдеще. В резултат на това, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, през 2012 г. ръстът на исландската икономика трябва да надмине този показател в развитите страни и в еврозоната.
Какво мотивира гражданите да реагират адекватно на мащабна икономическа кражба от банкери и политици?
Исландският активист Хьордур Торфасон, известен като организатор на тази своеобразна революция, която започва с обичайните протести пред парламента, с цел да информира минувачите и да осмива наглите престъпления на елитите, които са работили в сградата.
А когато започва натиск от чуждестранната финансова общност (Международния валутен фонд и Европейския съюз), която настоява да се приеме закон, според който се изисква да се платят дълговете на частните банкери, започва революция, която първоначално заплашва да е с ужасяващ мащаб.
Tорфасон и неговите поддръжници знаят, че ненасилственият подход е по-ефективен и организират „стена“ от хора в оранжеви жилетки, които застават между разгневената тълпа и полицията.
Торфасон е убеден, че за успеха на движението е необходимо благоразумие и максимум информация, заедно с мирните демонстрации, които да предадат на политиците, че хората не възнамеряват да плащат дълговете на банкерите.
Крайният резултат от мирната съпротива срещу икономическата тирания, може да бъде модел за всички западни страни, засегнати от банковата корумпирана система.
Тази история е много по-различна от това, което се случи след банковата криза от 2008 г., в други държави: гигантски „спасителни финансови инжекции“ на банките и никакви наказания за виновните.
В Исландия министър-председателят е осъден, още 200 обвинения са повдигнати срещу банкери, а всички бивши ръководители на трите най-големи банки са арестувани.
Новото правителство се споразумява с банките, като задължения на гражданите, превишаващи 110 процента от стойността на домовете, са отменени. В резултат на това са опростени дългове, чийто общ размер е 13% от БВП на страна, от дългове се отърват над една четвърт от всички жители.
Да, след революцията от 2008 г. страната продължава да се бори с икономическите трудности. Но днес нейните успехи са очевидни: икономическият растеж през 2011 г. е 2.9 на сто, а растежът през 2012-2013 г. се оценява на 2,4 на сто.
Така че в сравнение с очакванията на някои експерти, които предричаха неизбежен фалит на страната, настоящата ситуация в Исландия може да се разглежда като „триумф“.
http://www.wakingtimes.com/2012/12/11/icelands-hordur-torfason-how-to-beat-the-banksters/
