Фактът, че мисълта за смъртта не променя самата смърт, но променя този, който мисли за нея, на философите е отдавна известен. Сега това установиха и психолози.
Изследователите заключават, че хората, които виждат смъртта като специфичен феномен ( своята смърт), показват по-висока съзнателност в обществото.
По-специално, те са по-склонни да станат донори на кръв.
Лора Блеки и Филип Коцолино от Университета в Есекс (Великобритания) намерили 90 души от улицата. Някои били помолени да отговорят на общи въпроси за смъртта – какви мисли и чувства предизвиква в тях това явление, какво, според тях, се случва с хората след смъртта, и т.н.
На други предложили да си представят, че в апартамента им е станал пожар и те са станали единствената жертва – какво чувстват по този повод, как ще реагират роднините и т.н. А тези в контролната група трябвало да мислят за зъбобол.
След това на участниците показали статии(с информация, че автор е Би Би Си) за дарена кръв.
В едната се казвало, че донорството е достигнало рекордни нива и необходимостта от нова кръв е изключително ниска. Другата статия твърдяла обратното.
И накрая, на доброволците раздали брошури, според които на собствениците им се гарантирало бързо регистриране в центрове за даряване на кръв още същия ден.
Те можели да вземат брошура, само в случай, че са взели решение незабавно да станат донори.
Първата група (те трябвало да мислят за абстрактната смърт) била мотивирана от историята за недостиг на кръв. Тези, които чели тази статия, най-често взимали брошурата.
А хората, които мислили за собствената си смърт, взимали брошурата, независимо от това, коя статия са чели. Тяхното желание да дарят кръв не зависело това доколко има такава необходимост.
„Смъртта е мощен мотиватор – казва г-жа Блеки (ние се надяваме, работодателите да не го прочетат. Бел.ред).
– Хората изглежда разбират, че животът им е ограничен и смъртта в този смисъл се превръща в един от най-големите подаръци, заставяйки ни да приемаме живота и целите, които са важни за нас.
Мисълта за собствената ни смърт по-дълбоко я интегрира в живота ни, и ние започваме да мислим повече за това, какво ценим в живота. „
Проучването е публикувано в сп. Psychological Science.
По материали на Association for Psychological Science.
