Група швейцарски активисти искат да копират „Чикагския план“. През 1933 г. той е създаден от няколко американски икономисти под ръководството на известния Ървинг Фишър.
Целта на Фишер и колегите му е била да определят основните причини за Великата депресия и да се опитат да ги отстранят, така че събитията да не се повторят. Един от ключовите виновници за ужасната икономическа катастрофа на ХХ век е бил признат банковият принцип за частичните резерви.
Фишер предлага справедливо решение за деликатния проблем. Съотношението на банковите депозити към заеми и инвестиции следва да бъде нормативно определен на 1: 1 – и нищо друго.
Например, депозитите в някоя банка се оценяват на $ 100 милиона. Това означава, че банката може да инвестира или да даде заеми за $ 100 млн. – и нито цент повече.
Такъв прост и разбираем принцип стотици пъти би повишил надеждността на която и да е кредитна институция.
От гледна точка на вселенската справедливост това е идеален план. Но от американските банкери по кой знае каква причина той не се приема. „Чикагският план“ на Фишер отново се опитват да обсъдят по време на рецесията през 1937-1938 г. Но след това той потъва в забвение за дълго време.
Интересът към панацеята срещу криза беше възобновен през 2012 г., когато двама икономисти на МВФ публикуваха изследване, озаглавено „Нов поглед към „Чикагския план“. Изводът е такъв: В съвременните условия планът ще сработи дори по-добре отколкото Ървинг Фишър е предполагал в далечните 30-те години.
