Едно от последните решения на вече бившия кабинет, който сега е в оставка, бе да опрости над 300 милиона лева санкции, наложени на общините по европейските програми. Тази „индулгенция“ означава, че вместо наказаните да си платят за нарушенията, ще плаща държавата с парите на невинните данъкоплатци. При това, понеже размерът на наложената санкция се равнява точно или приблизително на размера на отклонените средства, към тези 300 милиона правителството плаща после още 300 милиона, за да погаси санкциите. В крайна сметка българският данъкоплатец бива двойно ощетен с над половин милиард лева, без някой да понесе каквато и да било отговорност за това.
Кабинетът оправда това свое решение, излагайки две основни причини. Първата е, че министрите не могат да открият виновните чиновници и фирми. Втората – да не фалират санкционираните общини, представяйки по този начин своето решение като висша форма на алтруизъм.
И докато вероятността за фалит на общините е извън всякакво съмнение, невъзможността на министрите да определят виновните лица противоречи пряко на длъжностните им характеристики да ръководят и контролират поверените им министерства и подчинени агенции. Една експертна проверка на основанията за налагането на санкциите моментално ще посочи всички виновни лица.
Санкциите или т.нар. „финансови корекции“ засягат обществените поръчки по европроектите (например, избора на строител на селски стадион). Тези корекции се налагат единствено в случаите, когато нарушението е довело до загуба за бюджета на ЕС, т.е. трябва да е налице именно отклоняване на средства, а не някакъв формален пропуск. Размерът на наложената санкция се равнява точно или приблизително на размера на отклонените средства. Така първоначално са откраднати 300 милиона и след това правителството плаща още 300 милиона, за да погаси санкциите. В крайна сметка българският данъкоплатец бива двойно ощетен с над половин милиард лева, без някой да понесе каквато и да било отговорност за това.
Самата отговорност е много точно разграничена в чл. 10, ал. 6 от Методологията за определяне на финансовите корекции, използвана през миналия програмен период. Когато вината за налагането на финансовата корекция е на общината, тогава тя плаща санкцията. Отговорност носи кметът на общината, тъй като той представлява общината, организира и провежда процедурите за възлагане на обществените поръчки, съгласно чл. 8, ал. 2 и 3 от стария ЗОП. Когато финансовата корекция се налага в резултат на това, че възложителят се е съобразил с даден нормативен акт, решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или Върховния административен съд (ВАС), указание или препоръка на Агенцията за обществени поръчки (АОП) или Управляващ орган, общината не плаща дадената санкция. В този случай еднозначно са виновни органите, заради чиито нормативни актове, решения, указания или препоръки е наложена финансовата корекция. А това са в единичните случаи експертите, а при систематични нарушения – ръководителите им до ниво министри и изпълнителни директори. Това обяснява в някаква степен защо министрите не могат да открият виновните за нарушенията чиновници.
Оправданието, че нарушенията, довели до финансови корекции, били заради липсата на опит в общините или т.нар. „грешки на растежа“, не отговаря на истината. Корекциите се налагат заради нарушения на Закона за обществените поръчки, който е приет през 2004 г., т.е. въпреки десетките изменения и цялата съдебна практика, общините до края на програмния период през 2015 г. (тогава се одобряват последните проекти с нарушения) така и не натрупват достатъчно опит. В този контекст решението за приема през 2016 г. на изцяло нов ЗОП, който представлява невиждан хибрид между национален законодателен акт и дословен превод на европейска директива, връща всички общини в изходна позиция, тъй като се заличава не само целия придобит опит от провеждането на обществени поръчки, но и цялата съдебна практика, свързана със стария закон.
В заключение, относно заплахите за спирането на европейските фондове – те могат да бъдат спрени единствено при констатирането на систематични нарушения при усвояването на финансирането. Проверките се извършват за предходната финансова година или за целия програмен период. #Кои са виновните?
Георги Спасов
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
ПРИЛОЖЕНИЕ: Из стенограма от извънредно заседание на Министерски съвет, проведено на 31.10.2016 г., на което се обсъжда Проекта за Държавен бюджет за 2017 г. Цитираните пасажи са от изказвания на министъра на финансите Владислав Горанов и на министъра на регионалното развитие Томислав Дончев. Цялата стенограма може да се изтегли оттук – stenograma.
Владислав Горанов: „…Пропуснах да спомена в частта за взаимоотношения с местните власти, че предвиждаме задълженията на общините във връзка с проекти и наложени финансови корекции по проекти от програмния период 2007-2013 година да бъдат редуцирани с 80 на сто, като се надяваме, че натрупването на положителен опит и въобще на опит при управлението на европейските фондове ще намали бъдещите финансови корекции. Това решение е продиктувано от невъзможността на голяма част от местните власти да разчетат задълженията си по тези финансови корекции – нещо, което водеше или до риск от блокиране дейността на общините, или до невъзможност за бъдещи техни действия. Това решение, макар и да съдържа елемент на морален хазарт, в смисъл такъв, че да дава сигнал, че всеки може да греши и след това някой ще плати сметката, според нас като еднократен акт е целесъобразно от гледна точка на това, че то решава натрупани проблеми за целия предходен програмен период, в който всички участници в процеса, можем да кажем, се учеха как се управляват европейските фондове.“
.
Томислав Дончев: „…по отношение на въпросния механизъм за съфинансиране на финансовите корекции.
Причината за присъствието му в бюджета е не само невъзможността на част от бенефициентите да си платят финансовите корекции – това, разбира се, е факт и въпросът е поставян на няколкото последни срещи с Националното сдружение на общините. Голямата и чисто моралната причина е друга. Това са стари корекции от стария програмен период в голямата част, от които е абсолютно невъзможно да се индивидуализира вината – каква е вината на бенефициента, каква е вината на управляващия орган и каква, например, е вината на несинхронизирано навреме законодателство – част от детските болести на началото и средата на предишния програмен период. Както знаете, голямата част от тях са от 2013-та и най-вече от 2014 година.
Ние имаме право на съображения, че част от тях са резултат от безмерна жестокост, не и без политически нюанси. Правеха се няколко опита да се пресеят, да се прегледат, да се прецени коя от тях колко е справедлива, но със задна дата това не винаги е възможно, така че това е най-добрият възможен механизъм. Обръщам внимание, че те не се покриват напълно, има съфинансиране – първо, и второ – това е еднократен акт, който решава детските болести от стария програмен период. Оттук нататък всяка финансова корекция се урежда по реда на ЗУСЕСИФ или на Закона за еврофондовете – ако в нея има формални нарушения, коригираният има право да обжалва.“
http://www.eurochicago.com/2016/11/300-mln-lv-sanktsii/
