Когато един мъж бил дете, баба му винаги му казвала:
„Момчето ми, ти ще станеш голям, ще ти стане тежко на душата – иди в храма, там винаги ще ти е по-леко.“
Пораснал човекът.
И веднъж се почувствал съвсем непоносимо. Той си спомнил съвета на бабата и отишъл в храма.
До него се приближил мъж:
– Не си дръж така ръцете!
Някаква жена му подвиква:
– Не стой там!
Друга мърмори:
– Защо си така облечен?
Някой го дърпа:
– Неправилно се кръстиш!
А една жена го съветва:
– Излезте от църквата, купете си книга за това как да се държите в нея, и едва след това се върнете.
Човекът излязъл от храма, седнал на една пейка и заплакал горчиво.
И изведнъж чул глас:
– Защо плачеш, дете мое? Вдигнал той обляното си в сълзи лице и видял Исус Христос.
Казал му:
– Боже мой! Не ме пускат в храма!
Исус го прегърнал:
– Не се разстройвай, детето ми, и мен там от дълго време вече не ме пускат.
