Висшата политика е по-сложна и от висшата математика, и от висшия пилотаж.
Но тук, по скромното ми мнение, имаме политика, която е по-проста и от най-простото число, и от простото тройно правило.
Лични, групови, частни, корпоративни интереси решават билетът за обществения транспорт в София да поскъпне шоково и да стане 1.60 лв. За такова поскъпване няма нито достоверни икономически разчети, нито каквато и да било финансова логика, нито дори минимална потребност, нито някаква необходимост, родена от състоянието на транспорта в София.
Тези корупционни, злоупотребяващи с власт, социално безпардонни и алчно безсърдечни интереси прокарват чрез политическите си марионетки своето откровено безпринципно и облагодетелстващо ги именно и най-вече тях желание, без да се погрижат дори минимално, от кумова срама, лицемерно и заигравайки се с формалната демокрация, да накарат тези техни марионетки начело с оперетната кметица да защитят едно такова шоково, брутално, направо нагло по същността и замисъла си посегателство върху здравия разум.
А сега мобилизират полицията да им брани и налага със сила това користно, корупционно и очевадно предизвикващо заспалото ни столично общество решение.
Когато полицията бива злоупотребена по този начин, политическата система вече не е демократична. А полицията става политическа, превръща се в репресивен инструмент, изпълняващ волята на въпросните безскрупулни интереси.
И доста подло властта насочва цялото народно недоволство към инструмента, който осъществява насилието, за да не се вижда ръката, движеща този инструмент и да се забрави напълно главата, управляваща ръката, движеща инструмента.
Въпросът, следователно, вече не е и изобщо не е за „някакви си 60 стотинки“.
Защото сега се отваря една много опасна пробойна в нашата политическа система.
Утре тези или подобни на тях проолигархични интереси ще си обезпечат чрез техните политически марионетки някакво друго, подобно по безпримерната си ароганатност решение, а след това ще насъскат полицията срещу обществото – да им брани от него това решение.
Тръгвайки по този път, властта може да отиде много надалеч. Аз не знам колко надалеч, не знам докъде властта ще стигне по този път. Но вече виждам с все по-нарастваща тревога, че тя е тръгнала по него.
А когато една самозабравила се власт тръгне по такъв път, тя вече не контролира скоростта на движението си по него. Защото движението й се ускорява само, всъщност не властта „движи“ движението, ако може така да се каже, а движението „движи“ нея. И за да поддържа нарастващата скорост и ескалиращото ускорение, властта е принудена да се храни с насилие, с принуда, с наказания и репресии. И цялата й пропагандна енергия отива в това – да обяснява как някакви лоши хора, платени мекерета, продажници и родоотстъпници я принуждават да прибягва до терора на грубата сила, защото това е единственият начин да се защити Отечеството от грозящата го опасност.
И няма никакво значение, че понякога патологичните процеси тръгват в тази посока от много малко, от нещо толкова незначително като „някакви си 60 стотинки“.
https://www.facebook.com/nikolay.slatinski/posts/1231047393602623
