2,4 млн. подписа вече са събрани в рамките на Европейската гражданска инициатива срещу Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Тези актуални данни съобщи Борислав Сандов от Фондация за околна среда и земеделие. Най-много са недоволните граждани в държавите от Западна и Централна Европа. Над 1 млн. германци са се подписали против ТПТИ.
Подписката стартира през миналата година и ще приключи в началото на октомври. Очакванията са подписите да достигнат 2,5 млн.
Споразумението между САЩ и ЕС засяга сферите на обществения, икономическия и политическия живот на Европа. Основните опасения са свързани с това, че ще се увеличи рискът от опасни и вредни за околната среда технологии като фракинг и ГМО.
По думите на Сандов, дребният и средният бизнес също се надигат срещу споразумението. В същото време все още няма изготвен доклад относно отраженията от това споразумение.
Една от най-критикуваните части от споразумението е уреждането на споровете. Става въпрос за частни арбитражи, които са контролен механизъм за изпълнение на търговски договори между страни. Сандов бе категоричен, че те подкопават суверенитета на държавите.
Единствено инвеститорите могат да съдят отделни държави или целия ЕС за това, че имат нанесени щети или пропуснати ползи за своя бизнес, коментира той. Процедурата се осъществява от трима арбитри, които обикновено са адвокати. Единият представлява инвеститора, другият е от страна на държавата, а третият се избира съвместно от двете страни. Според Сандов това създава условия за корупция и търговия с влияние.
Освен това таксата, за да стартираш дело в арбитраж, е 200 000 евро. Сумата се явява твърде висока за малкия и средния бизнес. Т.е арбитражът ще е само за едрите инвеститори, смята Борислав Сандов.
Ако компанията спечели, държавата плаща разноските по делото. Плаща и това, което арбитражът е присъдил да изплати като компенсация на компанията.
Фрапиращото обаче е, че ако държавата спечели, тя не плаща, но и не взима нищо от компанията. Сандов напомни, че много на брой инвеститори ще започнат да съдят България и ще трябва да отделим сериозно перо, за да плащаме на адвокати.
Ивайло Попов от сдружение „За Земята“ подчерта, че основният проблем е по отношение на земеделието и храните. ЕК смята да се преосмисли контролът на входовете и да се разчита само на досиетата на стоките, без реално да бъдат проверявани. По този начин, ако се окаже, че на пазара има опасна стока, ще бъде много по-трудно тя да бъде изтеглена поради липсата на проследяемост.
http://news.ibox.bg/news/id_840328629
