Всеки 25-ти човек в света редовно чува гласове в главата си, и най-малко веднъж в живота си с „невидими събеседници“ се сблъскват повече от 40% от хората.
В същото време се отбелязва, че повечето от тях продължават да живеят напълно нормално. В много отношения това допринася за оригинален подход към проблема, към който се придържат членове на международната група „Intervoice“. Те отхвърлят теорията, че гласовете в главата са знак за психични заболявания, и са уверени, че проблемът – не е в самото съществуване на „гласове“, а в непознато отношение на човека към тях.
„Ако хората чувстват, че техните гласове са всемогъщи, могат да им навредят и да ги управляват, те имат по-малко шансове да се справят с това и са по-склонни да свършат като пациенти с психични разстройства. Ако те имат обяснение за гласовете, които им помагат да се справят с тях, това е първата стъпка да се научат да живеят с тях, „- казва Юджийн Георгаца, старши преподавател в Солунския университет.
Като пример за „съжителство“ на човек с гласове в главата Newsweek дава историята на Рейчъл Уединхам, която за първи път чува гласовете на трима мъже в студентските си години. Струвало и се, че някакви хора говорят за това колко е грозна, и я съветват да се самоубие. Когато влязла в стаята, където, според нея, хората се криели, тя не намерила никого. Гласовете не я оставяли и тя постепенно престанала да общува с приятели, пристрастила се към алкохол и в крайна сметка стигнала до психиатрична клиника. След 8-месечно лечение, гласовете изчезнали, но след като тя спряла приема на лекарството, те се върнали.
Сега с нея „говорят“ 13 гласа, включително едно тъжно, но нахално 3-годишно дете, ядосан тийнейджър и страдаща жена. Според Рейчъл, те говорят агресивни и зли неща със сексуален подтекст, което много я плашело като дете. Когато гласовете на децата и юношите не могат да заспят, тя им чете приказки през нощта, а когато предлагат да навредят на непознат, тя казва, че сама ще се грижи за своята сигурност.
През октомври миналата година Георгаца организира в Солун шестия годишен фестивал за тези, които чуват гласове. На събитието присъстваха над 200 души от цял свят, а целта на конференцията бе да разкажат своите начини да живеят с невидими събеседници. Освен това такива събития, както и специални групи, които съществуват в десетки страни по света, помагат на хората да се чувстват пълноправни членове на обществото, а не пациенти.
Основната предпоставка на събитието е, че гласовете в главата често възникват след тежък стрес или травма. Според проучвания, хората започват да ги чуват след силен удар в 70% от случаите, а невидимият събеседник като правило, говори с гласа на този, който е причинил увреждането. Освен това гласът в главата може да символизира самия човек по времето, когато е извършил никакво престъпление.
