Понеже днес казах тежки думи по отношение на РБ във връзка с безрезервната им подкрепа на TTIP (Трансатлантическо партньорство за инвестиции и търговия) е редно да се обоснова защо.
Това е едно всеобхватно споразумение за свободна търговия между САЩ и ЕС. Неговата цел НЕ е да стимулира взаимната търговия чрез премахване на митнически тарифи, защото такива почти не съществуват.
Неговата главна цел е да премахне РЕГУЛАТОРНИТЕ бариери, които ограничават потенциалните печалби на транснационалните корпорации. Кои са тези “бариери”, които пречат? Това всъщност са най-високо ценените постижения социални стандарти и екологични изисквания, а именно:
1. Трудови права.
Премахването на трудовото законодателство ще увеличи вероятно драстично безработицата в Европа и правата на работещите.
2. Безопасност на храните.
Отпадане на ограниченията за внос на ГМО храни, пестициди, третирано с хормони на растежа и антибиотици месо (да не мислите, че свърхдебелите хора в САЩ са такива защото ядат много? Не, те са такива защото ядат боклуци). Ще бъдат допуснати пестициди, които са забранени в Европа, защото предизвикват нарушения в ендокринната система на човека и много други подобни.
3. Регулация за използване на токсични химикали.
Това ще предизвика срив не само в природната среда, но ще допринесе за унищожаване на биоразнообразието. Тук се включва и добива на шистов газ, който е забранен в повечето европейски страни.
4. Законодателство в областта на дигиталната тайна. Тук отново ще се опитат да ни пробутат онова споразумение АТКА, което преди две години гражданите на Европа успяха да спрат. Друг аспект е достъпът на компаниите до личните ни данни в интернет и използването им за комерсиални цели. Отделно е следенето ни от всякакви шпионски и полицейски органи.
5. Премахване на ограниченията пред банковите институции, предотвратяващи повтарянето на финансовата криза от 2008. Тук целта е безконтролно поведение на големите финансови играчи и тяхното забогатяване, естествено отново за наша сметка.
6. Отваряне на публичните поръчки за чуждестранни корпорации.
Тук се включват услугите в обществената сфера, здравеопазване и образование, както и водоснабдяването. Скоро думите на шефа на Нестле, че достъпът до питейна вода не е човешко право, ще станат факт. Веднъж приватизирана дадена обществена услуга, няма на практика да може да бъде възстановена. Здравеопазването е друга невралгична област. То ще бъде достъпно само за тези, които ще могат да плащат. Останалите ще бъдат оставени на произвола на съдбата.
7. Право на чуждестранните корпорации да съдят правителствата в ad hoc трибунали за пропуснати ползи, в резултат на приети закони и регулации. Правителствата няма да имат шанс да се защитят. Кой ще плати сметката? Ние разбира се. Тези регулации всъщност ни обричат на загуба на държавен суверенитет и корпоративна диктатура.
Това не е споразумение между двa конкуриращи се търговски партньори, а споразумение между транснационалните корпорации срещу правителствата и народите на Европа и САЩ. Не случайно то се договаря в пълна тайна и до него нямат достъп дори членовете на ЕП. Защо? Очевидно, това е един толкова уродлив документ, че ако види дневна светлина, хората ще въстанат.
Някой беше дал дефиниция за фашизма като сливане на корпоративните интереси с държавната власт.
https://www.facebook.com/victor.papazov.7/posts/761220360601897
