На дъното на мексиканския залив в САЩ, в резултат на човешката дейност, това лято се е образувала зона с размер от около 13 000 кв/км, в която кислородът е твърде малко за живота на морските обитатели. До тези изводи достигнали учени от университета в щата Луизиана, изследванията били публикувани в местни медии.
По данни на еколози, дънният участък, по размери равен на американския щат Кънектикът, е обрасъл почти изцяло с водорасли, които консумират почти всичкия кислород във водата, което пък го прави необитаем за риби и скариди.
Причината за това е, че огромни земеделски стопанства, разположени в близост до брега, активно използват химически торове, които дъждът и реките изплакват в залива. Това създава изключително благоприятни условия за дънната растителност.
Това явление според изследователите се случва почти всяко лято. Тази година „мъртвата зона“ е малко по-малка отколкото през предишните десетилетия. Така например, през 2002 година тя е достигнала площ от 21 000 кв/км, която е равна приблизително на площта на Масачузетс.
„Това е най-яркият пример за това как можем да злоупотребим с ресурсите, с които разполагаме“ – казва екологът от университета на Луизиана Гене Търнър.
В момента „мъртвата зона“ в мексиканския залив е втората по големина в света. Първото място принадлежи на обраслото с водорасли дъно в участък в Балтийско море, недалеч от бреговете на Финландия.
Днес в света има общо повече от 550 места, където това се случва периодично. А броят на тези места непрекъснато се увеличава.
