Бил де Блазио като основна задача опрeделя борбата си срещу неравенството в обществото.
От 1 януари, когато ще положи клетва новият кмет Бил де Блазио, повече от осем милиона нюйоркчани ще заживеят в нов социален строй.
Поне така самият Де Блазио веднъж описа в интервю идеала си – „демократичен социализъм“ , въпреки че по време на кампанията не използва този термин, наричайки себе си либерал и прогресист.
Съперникът на Де Блазио републиканецът Джо Лота, нарече опонента си левичар и го обвини във враждебност към полицията, на която, както вече е известно, новият кмет ще забрани да проверява по улиците подозрителни младежи.
Но, за разлика от повечето демократи политици, Де Блазио и не се опитва да се дистанцира от своето левичарство, както и не нарича грехове на младостта си нито посещението си в Никарагуа при сандинистите, нито медения си месец в Куба, екскурзия, която по това време е незаконна за американците заради санкциите.
Нямаха успех и пророчествата на опонента му, който твърдеше, че при Де Блазио престъпността ще се увеличи драстично. През последните две десетилетия тя така се съкрати, че спря да плаши местните хора .
Предполага се, че през тази година броят на убийствата в града за първи път от 1950 г. насам ще падне под 400. Кражбите на коли за две десетилетия са намалели с 94% .
Еднопартийно управление
Изглеждаше, че движението на „окупантите на Wall Street“, които преди две години се ползваха с голям интерес в медиите, ще има не много дълъг живот.
Но ако през януари движението не „окупира“ Wall Street, със сигурност ще са окупирани кметът и общинския съвет, в който сега има само 3 републиканци и 48 демократи, сред които най-малко две дузини леви. 12 от тях са свързани с радикалната левица – нюйоркската „Партия на работещите семейства“.
В най-големия град в САЩ фактически е установено еднопартийно управление.
По идея то е органично в Ню Йорк, където броят на регистрираните гласоподаватели демократи шест пъти надминава броя на републиканците, където белите са национално малцинство, а Барак Обама и двата пъти получи повече от 80% от гласовете на президентските избори.
Но през последните 20 години градът първо бе ръководен от републиканеца Руди Джулиани, а след това от милиардера Майкъл Блумбърг, който първия път се кандидатира от Републиканската партия , а след това се обяви за независим кандидат.
Той управлява града като корпорация, и набираше персонала си предимно от частния сектор .
Де Блазио заяви, че ще ги наема най-вече от публичния сектор. Прогнозира се, че влиятелна, макар и неформална роля в новия градски съвет ще играе чернокожата жена на кмета – поетесата и либерална активистка Шърлейн Макгрей.
За една от основните цели на управлението си Де Блазио провъзгласи борбата срещу неравенството. Той обеща да преразпределя богатството и постоянно говори за факта, че нюйоркчани живеят „в двата града“. Първият – това е галеникът на Bloomberg – Манхатън, където, според наследника му, имат гнезда 400 000 милионери, а другият – съседните райони, където според „окупаторите на Wall Street“ живеят 99% от населението. Де Блазио обеща да накара богатите да плащат повече данъци, което със сигурност ще накара някои от тях да напуснат Манхатън.
Колективните трудови договори
Предизборната пропаганда на новия кмет бе пропита с мотиви на класовата борба и реверанси към синдикалните движения, които подкрепят активно Де Блазио и в момента чакат от него отстъпки при сключване на нови колективни трудови договори.
Според либералното издание Christian Science Monitor , когато Де Блазио спечелва историческата си победа, спечелвайки 73% от гласовете, по-голямата част от 152-та профсъюза в града въздъхват с облекчение.
по материали на ВВС.
