Наскоро учени са установили, че т. нар. „ефект на Моцарт“ е мит, и в действителност музиката на този композитор не е в състояние да влияе върху човек, както се предполагаше преди две десетилетия, а и до сега това се счита за актуално.
За феномена на музиката на Моцарт за първи път учените съобщават през 1993 година. Те твърдяха, че тези тийнейджъри, които слушали сонатата на Моцарт в ре мажор, впоследствие значително по-добре се справят със специални тестове.
Децата, решавали подобни задачи в тишина, проявявали по-малко съобразителност. Такова състояние учените обяснават с това, че на музикалната структура на произведенията на Моцарт има максимално съответствие с височината и чистота на сигналите на мозъка.
В същия период се появи и определението „ефект на Моцарт.“ Днес музиката на Moцарт се използва като лечебно средство за лечение на болестта на Алцхаймер и за деца, с изостанало развитие.
Смята се, че под музиката на известния австриец, задачите се изпълняват по-успешно.
Смо че след последните проучвания става известно, че не бива да се възлагат специални надежди на великата музика, пише Raut. Изследователи от Университета на Виена твърдят, че „ефектът на Моцарт“ е мит.
Виенски специалисти са анализирали четиридесет задачи, в които изпълнява три хиляди доброволци. Експертите твърдят, че нито една от тези задачи не е потвърдила, че музиката на Моцарт подобрява мозъчната дейност.
Изследователите уточняват, че в хода на експеримента, при изпълнение на задачите най-добри резултати имали наистина хората, които слушали музика. Но всеки път това била музика от различни композитори. Във връзка с това експертите смятат, че мотивиращ фактор за развитието на интелекта може да бъде всяка мелодия.
Директно с музиката на Моцарт специалистите не свързват подобряване на умствените способности. Всички участници, които слушали музика, показали по-добри резултати.
Тези, които изпълнявали задачата в тишина, в сравнение с тях, изоставали. Въз основа на това проучване изследователите препоръчват на всички често да слушат музика. Но да не очакват някакъв кой знае какъв необичаен ефект.