В САЩ вече има решение за удар по Сирия, въпросът е кога ще се случи и какъв ще е резултатът. Стивън Щраус от Харвард е разработил три сценария след нападението на САЩ – един от друг по-лоши.
Членовете на Комисията по външна политика в сената на Конгреса на САЩ одобриха използването на сила срещу Сирия. Операцията ще продължи 60 дни и може да бъде удължена с един месец, но окончателното одобрение на Конгреса все още не е прието, въпреки че Барак Обама не се съмнява, че това ще се случи скоро .
Общественото мнение в света в очакване на събитието е разделено на два противоположни лагера. От едната страна са онези, които вярват, че САЩ не трябва да започват военни действия, а дипломацията и конференциите може да подарят мир на Сирия.
В другата крайност е сенатор Маккейн, както и много други те вярват, че само с използването на сила от САЩ и промяна на режима ще се сложи край на конфликта. Въпреки това иракският опит показва, че това може и да не се случи.
Обама предложи ограничена атака от въздуха без десант на пехотата и това е най-добрият избор сред най-лошите, сигурен е Стивън Щраус от Харвардския университет. Обама избра „среден път “ между двете крайности – ненамеса и поредната хуманитарна интервенция. Без значение какво ще се случи след удара на американската армия, сирийският народ го очакват само мъки и мизерия, казва Щраус. В блога EconoMonitor (http://www.economonitor.com/blog/2013/09/three-scenarios-for-syria-after-a-limited-american-strike/) той представя три сценария за Сирия след нападението на САЩ.
Първи сценарий : Ударът на САЩ ще укроти Асад и ще помогне за преговорите
Режимът на Асад ще види, че незаконните действия срещу собствения му народ ще имат болезнени последици, например, насочени удари по най-важните обекти на правителствената армия.
Ръководството на Сирия ще бъде по-внимателно в действията си и по-отворено за договаряне на уреждането на проблемите.
Въпреки, че сирийското правителство и неговите съюзници заплашваха с ескалация на конфликта след намесата на Съединените щати, въвличането на американците в голяма война е малко вероятно да бъде в тяхна полза.
Продължителна въздушна война със Съединените щати почти със сигурност ще доведе до свалянето на режима на Асад .
Иран изглежда е осъзнал, че действията на Америка са наказателни и не са насочени към смяна на режима, и няма да се търси ескалация на военните действия.
Втори сценарий : объркване, грешки и война с всички средства
Кратката целенасочена интервенция се превръща в дълга конфронтация.
Асад иска да сложи край на гражданската война, превръщайки се в лидер на регионална война. Той привлича арабския национализъм в отговор на нападение от страна на Израел.
Американската интервенция води до ужасяващи жертви сред цивилното население. Това води до поредица от отрицателни реакции към действията на САЩ в региона.
Иран вярва, че САЩ са заседнали в плаващите пясъци в Сирия и са се оставали на заден план ядрените му амбиции.
Асад, от своя страна, смята, че САЩ блъфират и не прави нищо.
Военните действия никога не са толкова точни и обмислени, както са показвани във филмите, отбелязва експертът. Случват се грешки винаги и предполагаемата краткосрочна интервенция може да се обърка.
Системата на управление и вземане на решения може да се разпадне, а САЩ не разбират напълно как е устроен режима на Башар Асад .
Третият сценарий: падането на режима на Асад
Режимът на Асад се разпада незабавно в отговор американска десантно-щурмова атака.
Въстаническите сили идват на власт: Сирия или става банкрутирала държава, или се разпада на автономни области.
Теорията на атаката, която се позиционира като наказателна, но не и „заплашваща режима „, в реалността може да се окаже много крехка.
След дори ограничения американски удар бунтовническите сили или близкото обкръжение се възползват от хаоса и да решават да се отърват от Асад .
Този сценарий не трябва да се тълкува като победа .
Никой не може да каже със сигурност какво ще се случи след заминаването на Асад, но има основание да се счита, че промяната на режима ще доведе до влошаване на живота в страната.
В хаоса на разпадащия се режим химическото оръжие на Сирия може да попадне в ръцете на терористи.
