Западът мечтае за „Китайския Горбачов“

    „Синдромът на китайския Горбачов“ –  надеждите, че в Китай ще започнат политически реформи от върха, се  събуждат на Запад винаги, когато ръководството в Пекин се сменя, пише колумнистът на Атлантик Matt Skyaventsa.  Сега  Западът се надява на  президента на КНР Си Дзинпин. Авторът казва: „Има малко доказателства, че Cи въобще е заинтересован от политически реформи.“

    Откъде е тази фантазия за „китайския Горбачов“? Skyaventsa обяснява: „Една от причините е фактът, че Китай интерпретира разпадането на Съветския съюз не  така, както се прави това на Запад, особено в САЩ.“

    В Европа и САЩ  смятат  Горбачов за герой, чиито реформи унищожиха „империята на злото“ и доведоха до кратък период на демокрация. „Но в Китай  Горбачов е асоцииран с катастрофа, от която трябва да се извади  поучителен урок“, – пише авторът. Професорът от George Washington University  Дейвид Шембо обяснява:

    „ККП много години изучава причините за разпадането на Съветския съюз и стигна до заключението, че именно  Горбачов го е ускорил.“

    Си Дзинпин в неотдавнашна реч каза: „Обръщайки  историята на Съветския съюз и на комунистическата партия, Ленин и Сталин“ това е  “ пагубен исторически нихилизъм“. Той също така посочва необходимостта от „твърда ръка на партията върху въоръжените сили“: всъщност нали   когато в Съветският съюз армията  се  „деполитизира“ партията остава обезоръжена.

    Авторът допълва, че през последните 30 години Китай вече е провел много по-радикални реформи,  отколкото са предполагали идеите на Горбачов, но по-скоро в икономиката, отколкото в политиката.

    „През 1978 г. китайците не можеха да избират професията си, нито (в много случаи)  съпруг или съпруга, или мястото на пребиваване. Те не можеха да притежават  имот или да напускат страната без разрешение на държавата. Сега всичко това е позволено.“

    Въпреки това,  Skyaventsa не изключва напълно появата на „китайския Горбачов“: „Основните политически трансформации са възможни в най-неочакван момент.“

    Източник: The Atlantic

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *