Ново изследване позволи на учените да разкрият какво представлява вътрешния глас, който чуват понякога хората. Способността на човека да чува вътрешен глас в главата си, дори ако няма реален звук, се дължи на прогнозиращ сигнал на мозъка.
Четейки вестници или правейки графика си за деня, можете да чуете своя глас, дори и да не казвате нищо, което да се чува. Монологът, възникващ в главата ви, се нарича вътрешен глас – повсеместно явление, но неизследвано. В ново проучване учените изследвали механизъм на мозъка, който вероятно разкрива тайната на вътрешния глас, в отсъствието на какъвто и да е звук.
Провеждането на два експеримента позволило на Марк Скот, изследовател от Университета на Британска Колумбия да открие доказателства за това, че възникващият в следствие на разряд на мозъка сигнал играе в нашия опит с вътрешния глас съществена роля за възприемане на външни дразнители. Информация за резултатите от двата експеримента са публикувани в списание Асоциация на психологическите науки.
Следствие на разряда се получава някакъв своеобразен генериран от мозъка интелигентен сигнал, помагащ да се обясни този факт, защо други хора, например, може да ни гъделичкат, докато самите ние не можем да го направим. Сигналът служи за предсказване на собствената ни движения, той на практика елиминира смущенията от сензорни усещания. Същият механизъм влияе на обработката на речта от нашата слухова система. Когато говорим се създава вътрешно копие на звука на гласа ни, успоредно със звука, който чуваме.
Вътрешното копие на гласа ни, както предположил Скот, се произвежда като следствие от разряда и се създава дори при липса на външен източник на звук, така че звукът, който можем да чуем в главата си по време на разговор е всъщност вътрешно предсказание на звука на собствения ни глас. Тези данни сочат, че той използването на вътрешната реч задейства система, отговаряща главно за преработка на външната реч, което може да помогне при определянето на някои патологични състояния.
„Тази работа е важна, защото теорията на вътрешната реч е тясно свързана с теориите за слухови халюцинации, които се случват при заболявания като, например, шизофрения,“ – казва в заключение Марк Скот.
