Договорът от Утрехт, предаващ Гибралтар на Британската корона за вечни времена, е безнадеждно остарял, съобщава правителството на тази територия. Според официални представители, хората на Гибралтар според нормите на сегашното международно право имат право на деколонизация и самоопределение, и документът, подписан преди триста години, не може да попречи на използването на това право.
„През 1713 г. териториите в Европа са се предавали от един монарх на друг, без да се питат хората, живеещи на тях, – цитира Panorama заместник главния министър на Гибралтар Джоузеф Гарсия. Сега, обаче, основен принцип на международното право е възможността на хората да определят собственото си бъдеще.“
Гарсия отбелязва, че към момента на подписването на Договора от Утрехт такова нещо като право на хората на самоопределение не е съществувало.
Правителството на британската отвъдморска територия Гибралтар е решено да се бори за независимост. Така например честването на 300 годишнината от подписването на Договора за тази година се отменя. Вместо празник, за тази кръгла дата са набелязани поредица от конференции, на които историци и юристи ще обсъдят дали договорът може да попречи на народа на Гибралтар да определи собственото си бъдеще.
В случай на възражения от страна на Великобритания, Гибралтар заплаши да се обърне към международните съдилища, за да се признае несъответствието на Договора от Утрехт към международното право. Документът съдържа редица разпоредби, които отдавна не се изпълняват и са считани по съвременните стандарти за диви. Така например в договора е закрепено правото на Великобритания да „търгува с негри (роби)“, а в Гибралтар е забранено да живеят „маври и евреи.“
Договорът от Утрехт е подписан през 1713 г. и слага край на войната за испанското наследство, която продължава повече от десетилетие.
Гибралтар е всъщност град около скалата, която в древни времена се е считала за един от стълбовете на Херкулес. В тази област, с площ от 6.5 km, живеят по-малко от 30 000 души.
