Това е една от тези истински истории, които в момента просто липсват, така че е добре да се види.
Историята на 24-годишния испански спортист Иван Фернандез Аная, който показа на света, че победата – наистина не е най-важното.
На 22 декември миналата година в Бурлада (Навара, Испания) се провежда международно състезание по крос (бягане по пресечена местност).
В състезанието (между другото със солиден награден фонд) участват най-силните атлети на света, сред които е и бегачът от Кения Абел Мутаи, който спечели бронзов медал на 3000 м по време на Олимпийските игри в Лондон.
Иван Аная бяга втори след кенийски атлет, който уверено води в коронната си дистанция, когато испанският спортист получава възможност да изпревари състезателят от Кения и да стигне на финала първи. Всъщност Абел Mутаи около 10 метра пред края на състезанието, погрешно сметнал, че вече е минал финала и започва да спира.
Не разбиращият испански език кенийски атлет не можел да разбере зрителите, които му викали, че финалната линия е след 10 метра, и е необходимо да продължи. А вместо да се възползва от грешката на противника и да го задмине на финала, бягащият след него Иван Фернандес започнал да го бута към финалната линия, задържейки се на второто място.
Когато след състезанието попитали испанския спортист (шампион на Испания на 5000 м) дали не е искал да бъде пръв, той казва: „Да, исках, аз наистина исках да спечеля, но няма как да постъпя по друг начин.
Не бях достоен за първото място, тъй като разликата между нас бе доста. И аз нямаше да имам никакъв шанс да се изравня със своя съперник, ако не беше неговата грешка. По-важно за мен бе да запазя достойнството си, а не да заема първото място.
Ние често виждаме какво се случва във футбола, в нашето общество, в политиката … Хората много често са свидетели на неадекватно поведение. Искам да помните, че личността на всеки човек и духът на спортсменство стоят по-високо, отколкото всяка победа.“
