Въглеродният диоксид, произвеждан в резултат на човешката дейност, стимулира фотосинтезата и озеленяването на Земята. Това е аксиома. Но сега за първи път е доказано пряко, че увеличението на растителната покривка се случва именно заради този ефект, а не по други причини. Въпреки това все още не е много ясно дали флората, ще може да спре негативните ефекти от глобалното затопляне – например, настъпването на пустинята.
Сателитни наблюдения и по-рано са указвали, че растителността на планетата се е увеличила, но да се разберат причините за това явление не е толкова лесно. Покачващите се температури и повишените валежите може да влияят със същата сила като ръста на атмосферната концентрация на въглероден двуокис, който помага на растенията да използват водата по-ефективно.
За да разбере ролята на този CO2, Randall Donohue от Държавната асоциация за научни и индустриални изследвания в Австралия наблюдавал растителността по краищата на пустините в Австралия, Южна Африка, югозападната част на САЩ, Северна Африка, Близкия изток и Централна Азия. В тези области има и топлина и пряка слънчева светлина, но недостатъчно дъждове, така че колебанията на растителността са или в резултат на промените в режима валежите, или на нивата на въглероден двуокис, или и двете.
Ако нивата на CO2 остават постоянни, то и количеството на растителността на единица валежи не би трябвало да се променя. Въпреки това, се оказва, че от 1982 до 2010 г. тази цифра в тези региони се е увеличила с 11% – в съответствие с увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид. Според Донахю, това най-категорично подкрепя идеята, че за растежа на зеленината е отговорен въглеродния диоксид.
Изследванията, посветени на изменението на климата прогнозират, че много сухи райони ще стават по-сухи, а някои пустини ще разширят своите граници. В светлината на тези заключенията Donoghue не бърза с подобни прогнози.
Но няма увереност и в обратното – в това, че ефектът на озеленяване ще засегне най-сухите региони на света. Beth Nyuingem от университета в Айдахо (САЩ) наскоро публикува резултатите от 10-годишен експеримент с оранжерии в пустинята Мохаве в Невада. Когато се инжектира в парника допълнително количество CO2 , устойчиво нарастване биомасата не се е случило. „Погрешно е да се мисли, че всички пустини реагират по един и същи начин – казва тя. – Но за всяка реакция трябва да има достатъчно количество вода „.
Така или иначе, но увеличението на растителната покривка трябва да предизвика верижна реакция казва Донахю: засилване на валежите, промяна на нивото на водата в реките , като по някакъв начин всичко това ще се отрази и върху горските пожари. Освен това, ще се увеличи поглъщането на CO2, което на теория може да заглуши глобалното затопляне.
Донахю не смее да прави прогнози за бъдещето разрастване на растителността. Може би, и той иска да вярва, че бъдещето ще бъде по-зелено и благополучно, отколкото прогнозата на климатичните модели.
Проучването е публикувано в Geophysical Research Letters.
NewScientist.
