Последните събития показват само едно – примитивните български политици, чиито стремления се ограничават в трупането на пари и имоти, се обграждат със себеподобни послушни примитиви.
Поне това се вижда от кадрите показани при „обезвреждането“ на „чудовщния атентатор“, решил да „убие“ Ахмед Доган с незареден газов пистолет.
Ужасът обхванал неговите приближени (ужас от възможността да загубят нещастните си заработки от наличието на такъв лидер), се изля върху този безумен, на пръв поглед младеж, който беше ритан с невиждана, но не и нечувана жестокост, на която са способни само действително първобитни същества.
Както може да се очаква, срещу тях няма да бъде повдигнато никакво обвинение от никого, единствено в лицевата книга ще се нароят множество групи, които ще търсят за пореден път справедливост, без да им е ясно кой ще излее такава справедливост. Тъй като законите забележимо и забележително се пренебрегват от онези, които ги творят, и от онези , които трябва да ги прилагат. И ако в арабската пролет лицевата книга бе катализатор на промените, то у нас социалните мрежи са инхибитор, и впоследствие и разтворител на социалното напрежение.
А Доган като велик политик, както го характеризират лоялните медии, след вчерашния политико-икномически водевил, показа всичко най-хубаво от себе си. Владее масите (и като мебел), владе мозъците им, доколкото ги имат, владее изкуството на Станиславски до съвършенство.
Но не владее такова човешко качество, като достойнството. Иначе нямаше да се оттегли така позорно.
Всъщност както и всичко останали политици у нас.
