Кога и как човечеството е научило, че физическата интимност води до раждането на деца? Връзката между тези явления не винаги е очевидна: от секс не винаги се появяват деца, а ако това се случи, между интимната близост и нейните последици минава доста много време – обикновено няколко седмици, до появата на първите признаци.
Ето защо е висящ въпроса – кога поне приблизително, на какъв етап на развитие е бил човекът като вид, когато изведнъж е разбрал това?
В действителност, хората са знаели за това от самото начало. И въпреки факта, че антрополози и еволюционни биолози не могат да кажат точното време, всички доказателства сочат, че хората са разбирали, че между сексуалния акт и раждането има някаква връзка.
Става дума за това, че хомо сапиенс показва първите видими признаци на когнитивното си развитие някъде между появата на човешкия вид преди 200,000 години и, по всяка вероятност, формирането на човешката култура преди около 50,000 години.
Веществените доказателства на това знание са много малко, но на една от плочите открити от археолози по време на разкопките в Чатал Хююк (най-голямото и най-добре запазено неолитно селище, открито в южната част на Анадола в Турция) изглежда показва как хората са си представяли това в епохата на неолита.
Фигурата от едната страна показва прегръщаща се двойка, а от другата страна – майка с дете. По-конкретни заключения могат да бъдат направени въз основа на факта, че докато обясненията за механизма на зачатието, приети в различни съвременни културни общности от хора, може да се различават драстично, във всеки един от тях става ясно, че между физическа близост и раждането на децата, има поне частична връзка.
Що се отнаса до начина, как хората са стигнали до това, което биологът – антрополог Холи Дънсуорт нарича „репродуктивно съзнание“, предположенията са още по-неясни.
Най-вероятно те са уловили същността на въпроса, наблюдавайки цикъла на размножаване на животните и въобще забелязвайки, че жените, които не спят с мъже, не забременяват.
Все пак, това не означава, че древните хора, а и модерните също, са възприемали или възприемат този феномен от практическа, „приложна“ гледна точка – като процес, при който спермата се съединява с яйцеклетката. Това разбиране е достъпно само за онези, които са достатъчно образовани в тази област.
В началото на 20 век някои антрополози, които са работили в места като Австралия и Нова Гвинея, съобщават, че обектите на техните изследвания не виждат връзка между полово сношение и раждане. Въпреки това, следващите изследвания са показали, че тези грешни съобщения са в най-добрия случай полуистини.
Например, през 1927 г., Бронислав Малиновски казва, че според мнението на жителите на островите Тробриан ( Папуа Нова Гвинея) в зачатието на детето бащата не играе никаква роля.
Въпреки това, по-късно антрополози, които са изучавали същата тази група от хора са чували от островитяните, че мъжкото семе е необходимо за „спирането“ на менструалната кръв, което, според тях, води до формирането на зародиш.
И въпреки че традиционното тълкуване на механизма на зачеването в тези острови Tробрианд да изглежда примитивно и странно, то до известна степен признава връзката между физическата интимност и раждането.
И, разбира се, преди жителите на Запада да започнат да чувстват превъзходство, следва да се отбележи, че нашата концепция за зачатие не се различава с разбираемост и не съответства на действителността (поне ако се съди по броя на непланираните бременности в САЩ).
Специалистът по феминология Синтия Елер отбелязва, че дори да се предположи, че е „възможно да са необходими и още някои събития, например влизането през главата на духовното дете (като при жителите на тези острови), или вселяване на душата в оплодената яйцеклетка ( като католиците) … просто не е за вярване, че жените раждат деца, без каквото и да е участие на мъжете. “
И ако ние, хората, всъщност винаги сме разбирали, че близостта завършва в родилното отделение, това появлияло ли е на развитието на хората като общност? Холи Дънсуорт твърди, че в целия животински свят „репродуктивното съзнание“ е присъщо само на човека.
Именно благодарение на тези специални знания може да се обясни появата на свързаните със секса табута, както и способността ни да се възползваме за свои цели от репродуктивния потенциал на всичко живо около нас- от разработването на нови породи кучета, до контрол на раждаемостта при хората.
http://www.slate.com/articles/health_and_science/explainer/2013/01/when_did_humans_realize_sex_makes_babies_evolution_of_reproductive_consciousness.html