Генетиците предполагат, че развитието на хомосексуалността е свързана с нарушения в опаковките на ДНК, когато ембрионът запазва епигенетичните маркери, които той е получил от родителя си от противоположния пол.
Статия с хипотезата е публикувана в The Quarterly Review of Biology, а неин автор е Сергей Гаврилец, сътрудник в Университета на Тенеси, заедно с колеги от Калифорния и университета в Упсала.
За дълго време се смяташе, че причината за хомосексуалността е генетична мутация, но въпреки усилията на учените „ген на хомосексуалността“ не бе намерен. В допълнение остава неясно как генетични вариации, отговорни за хомосексуалността, може да се предават от поколение на поколение, защото хората с различна сексуална ориентация рядко оставят потомство.
Авторите показват, че развитието на хомосексуалността може да се дължи не на генетична информация, а с проблеми при нейното четене. Става дума за това, че ДНК на човек, както и на повечето еукариотни организми, се свързва с особени протеини – хистони. Колкото по-плътно е „намотан“ определен регион на ДНК в един или друг участък, толкова по-лошо се чете.
Епигенетика на хомосексуалността
При сливането на яйцеклетката и сперматозоидите се образува зигота (клетка, от която се развива новия организъм), която получава родителски хистони, но след това ги разрушава и създава свои собствени. Въпреки това на най-ранните етапи родителските хистони и свойствените им модификации (епигенетични марка) влияят на развитието на организма.
Изследователите издигат хипотезата, че ако епигенетичните маркери, предавани от баща на дъщеря или от майка на син, не се заместят навреме с нови, то това може да повлияе на сексуалната ориентация на човека. В ранните етапи на развитие има резки колебания в хормоните, така например, ако гените на женските фетуси бъдат опаковани с мъжки тип, това ще ги направи прекалено възприемчиви към тестостерона.
Учените са изградили и математически модел, който показва, че вероятността от повреда на опаковките на ДНК съответства на процента на хомосексуалистите и лесбийките в човешкото общество. Той остава константа, защото грешките не са кодирани на генетично ниво и не могат да бъдат премахнати чрез естествен подбор.
