Физици от САЩ и Германия предложиха експериментална проверка на твърдението, че нашата Вселена, и ние включително, се развиваме в някакъв компютърен модел, или иначе казано в някаква Матрица.
Самата хипотеза за това, че живеем в симулация е формулирана от известния шведски трансхуманист у философ Ник Бостром в статия през 2003 г. в сп. „Philosophical Quarterly. В нея той аргуменира твърдението: ако приемем, че един ден човечеството ще се превърне в супер-цивилизация, то актуалното ни състояние, с висока степен на вероятност е резултат на моделиране на процеса на еволюцията от нашите свръхпотомци.
В рамките на новото изследване, учените подходили към така наречения въпрос за симулация, от гледна точка на физиката. Те предположили, че изчисленията на свръхкомпютър от бъдещето ще се провеждата на основата на квантовата хромодинамика с дискретна цифрова мрежа с много ниска разделителна способност.
В момента този вид симулация се извършва от учените за области с диаметър от няколко фемтометра със стъпка от 0,1 фемтометра. По този начин, според изчисленията на физицтеи, площ с размер метър на метър със същата стъпка, като същевременно се запази сегашния темп на растеж на капацитета на изчислителните мощности, ще може да се моделира след 140 години.
Трябва да се отбележи също така, че анализът на учените е показал, че ако вселената е компютърна симулация, то в спектъра на космическите лъчи при определени енергийни нива трябва има определени пробиви. Забележително е, че такова нещо наистина съществува – това е пределът на Грайзен- Зацепин – Кузмин, който е 50 ексаелектронволта. За да бъде този пробив артефакт на компютърния модел, пространствената стъпка трябва да бъде с 11 степени по-малка от съществуващите модели.
Освен това разпределението на космическите лъчи трябва да наследи симетрията от мрежата, на която се извършват изчисленията. В резултат на това например, ако решетката е кубична, то разпределението трябва да бъде силно неизотропно.
Как такива предсказания могат да бъдат проверени със съществуващите технически средства, авторите не казват.
