Нобеловата награда за литература тази година бе присъдена на китайски комунист и приближен на властта, пише Globe and Mail .
„До четвъртък в списъка на постиженията на нарастващата суперсила имаше досаден пропуск. Никой гражданин на КНР, с изключение на изгнаници и затворници, никога не бе получавал Нобелова награда.“ – пише кореспондентът на Globe and Mail Марк Маккинън.
Така че, когато Мо Ян, който пише нецензурни и екшън истории от живота на китайските селяни, докато се придържа към линията на партията, получи Нобелова награда за литература през 2012 г., стоящите начело на страната въздъхнаха с въздишка на облекчение, иронизира канадският журналист.
Нобеловият комитет даде висока оценка на работата на Мо за неговия „халюцинацинаторен реализъм“, като заяви, че той „е създал свят, подобен на световете на Уилям Фокнър и Габриел Гарсия Маркес“, се казва в публикацията.
Разбира се, и преди Нобеловата награда бе давана на китайци. Но управляващата комунистическа партия преследваше, а не хвалеше своите лауреати, пише авторът.
Той цитира мнението на критиците, недоволни от факта, че наградата отиде при писател, който, независимо от своя литературен талант, е инструмент на репресивен режим. “
Въпреки че произведенията на Mo Ян едва ли рисуват ласкателно картината на зигзаообразния възход на Китай, той без съмнение, е част от тази система. Въпреки, че самият той твърди, че е „отвратен“ от повечето литературни творби, създадени под ръководството на партията, все пак е член на комунистическата партия и заместник-председател на Съюза на китайските писатели, казва Марк Маккинън.
През последните години поведението на Mo става дори още по-противоречиво: отначало бойкотира франкфуртскатак книжна изложба през 2010 г., на която бяха представени книги на китайски дисиденти, а след това участва в организацията на лондонската изложба, на която те не бяха изложени, посочва изданието.
Той също помага да се преведе речта на Мао Цзедун за културата и изкуствата за възпоменателната книга за лидера, съобщава автора.
Публикацията изброява най-известните романи на писателя: „Червено сорго“ през 1987 г., „Големи гърди и широки бедра“, удостоени с наградата за азиатска литература „Мън“ и „Уморен от живота и смъртта“ през 2008 година.
Романите му са посветени на японската окупация на Китай по време на Втората Световната война , жестокостите от епохата на „Големмия скок“ и „Културната революция“. Но той не казва нищо достатъчно прямо, отбелязва авторът.
Награждаването на автори, които остро критикуват управляващите режими в родните им страни е традиционна особеност на комитета, който присъжда Нобеловата награда за литература, която често води до политически противоречия, отколкото литературни, пише изданието.
