Помните ли култовия филм „Да разлаем кучетата“ с режисьор Бари Левинсън и с участието на Робърт Де Ниро? Беше комедия.
А у нас разлайването на кучетата става всеки месец почти. В резултат – загива по един възрастен човек. Първо беше професор Ботьо Тачков, а наскоро още един старец.
И двамата издъхнаха изядени от кучета. Преди десетина години не съм си и помислял, че в европейска страна, каквато се води България, е възможно човек да бъде изяден в центъра на София от кучета.
Не съм си представял също така, че разривът между политическата класа и народонаселението ще се задълбочи до такава степен, че да си мисля, че робовладелският строй е доста по-хуманен от сегашния. За робите са се полагали грижи за да могат да работят.
Сега нещата са дотам извратени и антихуманни, че един човешки живот е само поредица от цифри, написани от някой счетоводител.
В крайна сметка животът от кучешки се трансформира в човешки. В България това придобива смисъл на кланица, където всеки може да те унищожи. А ако не е човек, ще се намери някоя услужлива глутница кучета, която да те оглозга.
