Предстоящото обсъждане на даването на статут на Сърбия на кандидат член на ЕС е възможност България да постави официални искания за повече права на българското малцинство в западната ни съседка.
С такива искания вече излезе съседна Румъния – по повод наличието на влашко население на територията на Сърбия. През това време България открива „училище за политика” в Тунис.
Подкрепата на България за сръбското членство в Европейския съюз не може да е безусловна и зависи от отношението на сръбската страна към българското малцинство в Западните покрайнини.
Белград потъпква систематично българското национално самосъзнание на малцинството ни там. По закона за защита на името и делото на Тито (!) сръбските власти наскоро призоваха на съд шефа на културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов, защото е издигнал българско знаме на 3 март 2011 г.
По същия закон беше призован и председателят на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов.
От години ВМРО настоява българската подкрепа за еврочленството на Сърбия да се обвърже с правата на българите от Западните покрайнини. През април 2010 г. ВМРО изпрати протестно писмо до председателя на НС Цецка Цачева срещу заявената от нея „безусловна” подкрепа за еврочленството на Сърбия.
В писмото ВМРО настоя българската държава да изиска връщането в пределите на България на незаконно окупираните от Сърбия Западни български покрайнини. До момента на фактическото връщане на Западните покрайнини те трябва да имат автономния статут на областта Воеводина.
През лятото на 2010 г. ВМРО поиска оставката на външния ни министър Николай Младенов заради безотговорната му позиция за ратифициране в българския парламент на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и Сърбия.
Точно преди една година, през февруари 2011, ВМРО подкрепи протеста в София на българите от Западните покрайнини. Поводът тогава беше посещението на сръбския премиер Мирко Цветкович у нас и безпрецедентната забрана, която наложи сръбското МВР за честване пред паметника на Васил Левски в Босилеград.
