На света има нова порода от хора, твърди журналистът от The Sunday Times Джон Арлидж. „Те (а повечето хора от тази порода са мъже) имат много имена: глобократи, суперкласа, световният елит … да не говорим за далеч по-неласкателни термини „- пише той. Отличителна черта на глобократите е, че те не само са по-богати в сравнение с обикновените хора, а дори са и по- богати от богатите от предишните поколения. „Те са толкова богати, че живеят в друг свят“ – отбелязва авторът.
Като илюстрация той описва едно събитие, което се определя като най-елегантното от елита на Найтсбридж, Лондон. Миналата сряда, в новия жилищен комплекс One Hyde Park (Hyde Park, 1) с обща стойност ? 1 милиард, започнаха да спират лимузини, от които слизаха представители на „Обединените нации на богатите „- петролни арабски шейхове, руски олигарси и индийски болигарси, а също така представители на лондонското Сити.
„Повечето от нас се тревожат, че нашите домове стават все по-евтини и нашата покупателна способност намалява. Но тези хора нямат такива притеснения. Финансисти и бизнесмени отпразнуваха официалното откриване на най-скъпата в историята жилищна сграда. Мезонет в нея ще ви струва ? 140 000 000. Цена на квадратен метър площ – ? 6 000. Средната работна заплата във Великобритания (? 26,000) ще ви стигне само за част от кухнята, с вградена кафе машина Gaggenau „, – разказва авторът.
Комплексът е построен в Лондон от Candy & Candy в партньорство с министър-председателя на Катар. Когато започва кредитната криза, над комплекса надвисна злорадостно очакване за фалит. Но, според собствениците на фирмата, братята Никола и Кристиан Кенди, четирите пентхаус апартаменти и половината от жилищата вече са продадени.
„Защо на дъното на най-тежката депресия от 1930 г., във време на икономии някой може да отдели толкова средства за жилища със стаи – бункери, непроницаеми прозорци, частно кино, басейн, сауна, фитнес зала, зала за игри във виртуалната реалност и частен подземен проход, който свързва комплекса с хотел Mandarin Oriental и обезпечава на жителите му денонощен достъп до инфраструктурата на обслужване – класа „5 звезди“ и услугите на 60 служители от хотела? – пита авторът и сам си отговаря: – Защото те могат да си го позволят, защото искат да харчат пари и вярват, че всичко това го заслужават „.
Статистиката показва: фактически в света се е появила „самопровъзгласила се свръхпроцъфтяваща сдържава“, продължава авторът. През 1987 г. в Съединените щати на най-богатите 1% от всички данъкоплатци са се падали 12.3% от всички доходи преди облагане с данъци, а след 20 години – вече два пъти повече- 23.5%. „Частта на долната половина е намаляла от 15,6% до 12,2%“ – посочва изданието.
В Лондон и Югоизточна Англия живеят 47 000 души, чийто годишен доход преди облагане с данъци е 780 хиляди паунда. Сега в Лондон живеят 50 милиардери, а в околностите на града – още 20. „Всички останали в „изцедената среда“ се чувстват бедни, но истински бедните хора са в задънена улица „- отбелязва авторът. Като цяло, по света, според Credit Suisse, има около хиляда милиардери.
Журналистката Кристи Фрийланд през последните десет години изучава много от тези нови богаташи за книгата си за глобалния елит „Плутократи“. Наскоро тя написа в статия за американското списание Atlantic: „Нашата глобално интегрирана икономика, която работи със скоростта на светлината, формира нов супер-елит, който се състои основно от богатите от първо и второ поколение. Нейните членове – са трудолюбиви меритократи-космиополити с висше образование, считащи, че заслужено са победили в жестока икономическа конкуренция в световен мащаб. Това е трансглобално общество на равни, които имат помежду си повече общи неща, отколкото сънародниците им у дома. Те са отделна страна „.
Американския писател Робърт Франк измисли и името на тази страна – „Bogatistan“ (Richistan). Пъпа на земята за свръхелита – Лондонският район Мейфеър: неговите хотели, ресторанти и училища, както и удобния часови пояс в Лондон, ниските данъци, както и отказа на Великобритания да се присъедини към еврозоната, са привлекли много глобократи. Повечето членове на елита Mayfair остават неизвестни за масите. „Само няколко вече не заговорничат: Така направи и руският олигарх Роман Абрамович, с придобиването на Челси,“- пише вестникът.
Като отличителна черта на новия елит, авторът определя факта, че „тези хора работят. Мнозинството от тях са забогатели със собствените си усилия, въпреки че критиците поставят под въпрос методите и мотивите на някои от тях, особено на банкерите“. Близо половината – 47% – най-богати се занимават с бизнес, само 16% са наследили богатството си. Рекорд по скорост на забогатяване е поставен от Марк Цукерберг, Лари Пейдж и Сергей Брин.
„Режимът на работа и способността да извличат доходи, типични за този нов елит, правят революция в областта на финансите и бизнеса, техният начин на харчене на пари (а техните разходи са много по-високи от тази на цели държави и при това не най-бедните) прави революция в лукса“ – пише вестникът. В САЩ най-богатите 0.5% от жителите изразходват ? 375 милиарда на година – толкова, колкото всички домакинства на Италия. Вестникът отбелязва, че богатите и умни хора плащат данъци и даряват много за благотворителност и образование.
„Откъде се появи този свръх-елит и как забогатя толкова бързо?“ – пита авторът. Фундаментът е в рухването на плановата икономика, приватизация, дерегулация и бум на финансовите пазари, данъчни облекчения, рекордните цени на петрола и газта, бързото развитие на страните от БРИК.
За основен фактор , авторът счита революцията в информационните технологии и либерализацията на световната търговия:
възниква
1. глобалната икономика „победителят взима почти всички“ с огромните заплати на една шепа хора, които с късмет и интелигентност са попаднали на точното място и в точното време, и
2 .икономиката „губещият губи почти всичко“ за всички останали, най-вече за средната класа.
В условията на глобализацията и силната конкуренция ключовата задача на предприятията е да привличат най-добрите топ-мениджър, и така заплатите на топ мениджърите са се превърнали в астрономически. Така, сър Филип Грийн, председател наBhs и Topshop, през 2005 г., изплаща сам на себе си ? 1 млрд като заплата. „Засиленият глобален достъп до работната сила, потребителите и начален капитал свали стартовите бариери и повиши цената на иновациите и идеите“ – пише авторът. Затова се появява конкуренция за работни места, на които традиционно работят хора от западната средна класа: “ тази същата работа може да я вършат и хората от Далечния Изток – образованието им не е по-лошо, но техните услуги са много по-евтини“.
По мнение на икономистите, сега се формира двойна икономика. „Светът се разпада на два блока – на плутономика и всичко останало“ – пишат анализаторите на Citigroup. За плутономиката няма „американски потребители“ или „руски потребители“, а има малък брой заможни потребители, на които се пада гигантски дял от доходите и потреблението. Кризата, пише Freeland, породи страхове , че ние не само живеем в плутономика, но и в плутокрация, където богатите имат свръхнепропорционално политическо влияние, като се ръководят от тесни и користни, базирани на собствените си интереси мотиви и са безчувствени и безразлични към всичко извън икономическия си “ балон“.
Според автора, на Световния икономически форум в Давос елитът преди всичко ще обсъди, как трябва да оцелее: да ограничи несъгласието и да го подтиска или да сподели своето богатство? Какъв ще е отговорът, според вас?
Източник: The Sunday Times
